През обедната почивка помоли Джейн за мобифона и се обади вкъщи. Вдигна Каси.
— Дай ми Джой — каза тя, докато барабанеше нервно с пръсти по апарата.
— Той излезе — отговори Каси.
— Значи е излязъл — повтори като ехо тя, без да може да разбере.
— Каза ми, че има неотложна работа в града. Ще ти се обади утре.
— Неотложна работа? Каква работа?
— Нямам представа.
— Остави ли някакъв телефон?
— Не.
— А защо ти не се сети да му поискаш телефонния номер? — изведнъж чу собствения си глас, който крещеше на Каси, и рязко млъкна. Каси нямаше никаква вина.
— Извинявай — Каси се опита да я успокои. — Не знаех, че е толкова важно.
— Всъщност не е — приключи разговора тя.
— Нещо не е наред ли? — попита я Йоко, която беше дочула разговора.
— Нищо — отговори и на нея, докато се питаше как ще може да прекара нощта без него. — Всичко е наред.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
След инцидента пред Гилдията на режисьорите Алисън Сиуел отиде на съд и получи осемнайсет месеца за преследване, тежко нападение и посегателство над полицай.
За Алисън това беше чудовищна несправедливост. Тя не е преследвала Лара. Тя беше нейна приятелка. Идиотите не го ли разбираха? ТЯ И БЕШЕ ПРИЯТЕЛКА, ПО ДЯВОЛИТЕ.
Защо тъпите ченгета не арестуват истинските престъпници? Убийци и сексманиаци, педофили и крадци.
Някакъв глупав частен детектив, нает от агента на Лара, беше изфабрикувал всички писма до Лара, които й приписваха. И същият този тъпанар стоеше пред съда и на всеослушание четеше откъси от тях. Алисън беше бясна.
После дадоха думата и на самата Лара и тя потвърди, че Алисън Сиуел я заплашва от месеци, идва в дома й непоканена, търси я непрекъснато по телефона и се опитва да се добере до всяко място, където тя работи в момента.
Пълни глупости! Единственото, което Алисън се опитваше да направи, беше да стане нейна приятелка и да разбере къде може да я намери. И затова — затвор. В затвора с престъпниците.
Беше в една килия с някаква малоумница, която изтровила всички съседски котки. Много мила стара госпожа с бели коси и забавно поведение. Една вечер, докато Алисън се опитваше да подремне, старата кучка започна да я души.
После й пратиха в килията някаква руса, вечно намръщена проститутка, наръгала някого си в кенефа, която сега не искаше да говори.
Алисън беше съвсем доволна от това. Имаше достатъчно време да мисли.
Когато излезе оттук, Лара Айвъри трябваше да си получи заслуженото.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА
Телефонът мълчеше. Вече втора нощ Лара напразно се взираше в него и се чувстваше като влюбена до уши глупачка. После реши че да, навярно по линията има повреда.
Вдигна слушалката. Нормалният сигнал „свободно“. Върна я на мястото й, след това взе първата попаднала й книга и се опита да се съсредоточи върху текста.
Невъзможно. Един тих глас непрекъснато отекваше в главата й: „Джой… Джой… Джой…“ И отново и отново си спомняше и преживяваше вечерта, когато бяха заедно — стъпките им по плажа, влизането във водата, прегръдката… допирът на ръцете му… разтърсването на оргазма…
Лудост! Единственото, което беше в състояние да прави, бе да мисли за него. Това щеше да я погуби. Никога не е била толкова влюбена в Ричард. А Лий — той беше просто приятно интермецо.
Беше истинско чудо как напълно я завладя мисълта за него. Какво му ставаше?
Филипа. Ето какво беше.
Филипа. Нима сега отново ще се върне при нея?
Чувстваше се като кръгъл идиот. Джой Лоренцо нахлу в живота й и само след пет минути тя беше готова да го покани в собствената си къща и да иска от него да я чука на плажа. Днес, без да обясни и с една дума, той я беше напуснал. Джой Лоренцо. „Кой, по дяволите, си ти?“
Снимките на филма свършиха. Каси приготви багажа им, тази вечер щеше да е прощалното парти, а утре сутринта ще се качат на самолета и ще отлетят за Лос Анджелис.
Без да чуе от Лоренцо дежурните горещи излияния и благодарности. „Трябва да свикваш без него. Той е вече минало.“
Не трябва да забравя нито за миг, че е Лара Айвъри — голямата звезда. Макар и заобиколена от ласкатели, обожатели и всеобщо възхищение, тя беше самотна. Мъчително самотна. Преследвана от кошмарите на миналото, от което не можеше да се изтръгне. Беше повярвала, че Джой ще преобрази живота й.
Но той виждаше само под повърхността. Виждаше само грозната малка повлекана…
Не. Кога най-после ще забрави безпощадните думи на баща си? А после кръвта му… обляна от кръвта му… късовете още трептяща плът…
Рязко остави книгата и се застави да се мобилизира и да се приготви за партито.