Тогава телефонът иззвъня. Вдигна слушалката.
— Как си? — отдалече я поздрави Ники.
— Страхотно! — отговори с фалшива жизнерадост.
— Нямам търпение да те видя отново — продължи Ники. — Мик също изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.
— Как се разбирате двамата?
— Не слушай какво говорят за него. Той наистина е малко ексцентричен, но такива са всички гении.
Побъбриха още минута-две. За момент Лара се изкуши да сподели с Ники за Джой, но едва ли щеше да спечели нещо, като раздухва ученическите си любовни терзания.
Остави слушалката и потъна в мисли за „Отмъщение“ и за тежките седмици, които й предстояха. Куин имаше право — не трябва да се снима в този филм, графикът й за снимки е убийствен, а след като завърши тези два големи филма един след друг, тя има нужда от продължителна почивка, за да се възстанови.
Но щеше да работи не за някой друг, а за Ники…
Не. Никога няма да изостави най-добрата си приятелка. Няма да е честно. А и като потъне в работата над „Отмъщение“, ще забрави Джой.
Облече се бързо за партито с проста тюркоазена рокля и сандали. На плажа ще има танци и всички момчета от екипа ще искат да си направят снимка за спомен с нея.
Среса косата си, после закачи на ушите си златни халки, добави и широка златна гривна, която Ричард й бе подарил наскоро след сватбата им. След един доволен поглед в огледалото тръгна да слиза надолу по стълбището.
В дневната я чакаше Джой, който говореше с Каси.
В първия момент застина неподвижно. Беше объркана. Джой отново беше тук. Нейният Джой.
„Не е твоят Джой. Стегни се и спри да си фантазираш.“
Стоеше все така неподвижна.
— Виж кой пак е тук — обади се Каси, сякаш не беше очевидно.
Сега отново трябваше да си сложи маската на актриса. Да го срази. Никой не изпълняваше по-добре ролята на Снежната кралица от Лара Айвъри.
— Джой — посрещна го любезно. — Какво правиш тук?
— Ще отида да видя дали вече са изкарали колата — и Каси забърза към вратата.
— Няма нужда! — остро произнесе Лара.
Каси спря и се подвоуми как да постъпи сега.
— Ъ-ъ… Исках да говоря с тебе насаме — осмели се да се обади Джой и й хвърли един от дълбоките си погледи.
— Съжалявам — зелените очи му върнаха вледеняващ поглед. — Вече закъснявам за прощалното парти. Ще поговорим някой друг път.
Той пристъпи към нея и тихо заговори:
— Ядосана си, така ли? И сигурно въобще не искаш да знаеш защо трябваше да изчезна.
За момент тя се предаде. После властната й натура взе връх. Мислено го прати по дяволите. „Той ме разиграва като маймуна.“
— Грешиш. Не ти се сърдя — произнесе великодушно. — За какво трябва да се сърдя? — докато говореше, се отправи към вратата и взе и чантичката си. — Както разбираш, сега трябва да тръгваме и ти ще ни извиниш.
— Филипа се опита да се самоубие — промърмори той безизразно. — Нагълта се с хапчета.
Тя изведнъж спря.
— О, Боже мой!
— Ти не искаш да ме разбереш — продължи той. — Аз трябваше да замина…
— Почакай ме в колата — каза тя на Каси, която начаса се измъкна. — Защо не ми се обади? — обърна се с укор към него. — Защо изчезна така, без да кажеш и дума?
— Трябваше да опитам сам да се оправя — той прокара ръка през гъстата си черна коса. — Не мога да ти обясня… Беше ужасно… Чувството за вина… После болницата… А единственото, което исках, е да съм тук, с тебе.
— Боже мой! — повтори тя напълно объркана.
— Когато се пооправи, аз й заявих, че в живота ми има друга жена, и веднага дойдох тук — приближи се до нея и я хвана за ръката. — Не исках да те огорчавам.
Тя изпита истинско облекчение. Може би все пак връзката им имаше бъдеще.
— Повярвай ми, не ми беше никак приятно — каза тихо.
— Хей — той й стисна ръката. — Аз също се измъчих — и когато се взря в очите, беше сигурен, че планът му е успял. — Ако ти не ме изгониш, аз отново съм тук и съм същият.
При мисълта, че той отново е до нея, я обля вълна от остра физическа тръпка. Всяка сянка от гняв или разочарование се разсея окончателно.
— Да, Джой — кимна леко. — Никога няма да те изгоня оттук.
— Майната му! — извика Рокси. — Видяхте ли с кого е пристигнала Лара?
— Кой е тоя? — питаше Йоко и се опитваше да надникне иззад гърба на Рокси.
— Джой или както там му беше името. За Бога! Ама те си държат ръцете!
— Не може да бъде!
— Като не вярваш, виж сама.
— Мислех, че той си има гадже.
— Малка задявка с Лара — и гаджето е изпратено зад девет планини в десета.
Рокси и Йоко не бяха единствените, които дебнеха пристигането на Лара — клюката беше плъзнала навсякъде. Кайл, цъфнал на партито със съпругата си Джийн, с която доскоро бяха разделени, веднага ги забеляза.