Никога преди не беше желала така болезнено един мъж. С Ричард всичко се случваше в спалнята, с Лий си позволяваха и повече лудории. Но Джой и тя — просната на пода в дневната на чужда, временно наета къща — страстта й я подлудяваше.
И без любовна игра той легна върху нея, но тя не съжаляваше. Плавно проникна в нея и от гърдите й се изтръгна тихо стенание.
Постигнаха съвършен синхрон, сякаш се носеха на гребена на огромна вълна, люшкани от ритъма й…
Стори й се, че отнякъде се чува вик. Почти не осъзна, че това е нейният глас.
Достигнаха върха едновременно и се сгърчиха в общ вопъл. Това беше изживяването, което винаги е желала. Изживяването, което искаше да трае вечно.
Когато свършиха, тялото му остана проснато върху нея и нито един от тях не се раздвижи. Тя беше възбудена до краен предел, тръпнеща. И единственото, което успя да промълви, беше:
— Джой! О, Джой…
— Хареса ли ти, скъпа? — попита той лениво, отмести се встрани и плъзна ръка по тялото й.
— Беше невероятно — прошепна тя възторжено. — Беше изумително.
— Искам да ми кажеш всичко — настоя той.
— Какво искаш да ти кажа?
— Кажи ми, че за тебе никога няма да има друг мъж. Само аз. И винаги ще желаеш само мене.
— Джой…
Само седмица. Трябваше му само една седмица и тя ще говори само това, което той иска.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
— Много искам довечера да ти покажа първия монтаж — каза Ричард. — Ще те чакам в шест и ще отидем заедно в прожекционната.
— Нямам търпение да го видя — Ники се надяваше, че ще може да напусне офиса на продукцията по-рано, за да може да го придружи.
— Изпълнението на Лара е невероятно, изключително — възхищаваше се той. — Тя е истинско чудо.
— Никак не съм изненадана — на Ники не й беше приятно, че той толкова се прехласва по Лара. Може би трябваше да се сети, че тя беше проектирала всеки детайл от облеклото, което обвиваше съблазнителното тяло на Лара в този филм, и с това много бе допринесла за успеха му. В крайна сметка филмът стана много зрелищен.
Седнаха да закусят вън на терасата. По това време обикновено тя вече беше излязла, но на вратата Ричард я задържа и настоя да поговорят за нещо много важно. Отложи ранното си излизане, макар да нямаше търпение да се заеме с работата си в офиса.
Погледна към часовника си. Досега той не беше споменал нищо по въпроса, заради който тя трябваше да остане.
— Лара се връща днес — каза го просто за да поддържа разговора. — Мислех си, че можем да я поканим на вечеря — нея и Мик, ако, разбира се, не възразяваш.
— Защо трябва да се мъкне и този тъпак?
— Мисля, ще е добре да се срещнат най-напред в подобна светска обстановка. Да се опознаят, преди да са започнали работа над филма.
— Лара ще се ужаси от него — безстрастно обобщи Ричард. — Тя въобще не забелязва подобни типове.
— Не мисля, че е толкова противен.
— Повярвай ми, ужасен е.
— Ричард — Ники беше готова да отстоява позициите си, — когато се заех с този проект, ти ме подкрепяше… а сега ме критикуваш всеки ден.
— Защото непрекъснато правиш грешки — каза той с монотонно пренебрежение. — Въобще не се вслушваш в съветите ми. И никога, в никакъв случай, не трябваше да каниш Лара, нито да наемаш Мик Стивън.
— Какво имаш против него? Той е брилянтен.
— Е, може и да е брилянтен, но му трябва продуцент, който да го държи изкъсо. Ти нямаш достатъчно опит, Ники. И първо трябва да го понатрупаш.
— Какво друго да ти кажа освен благодаря. Високо ценя твоята загриженост — и тя отново погледна към часовника си. — Трябва вече да тръгвам, Ричард. Имаш ли да ми казваш още нещо?
— Обещах на Съмър да поговоря с тебе за нея.
— Какво има? — тя се подразни, защото ако Съмър искаше да й каже нещо, трябваше да говори направо с нея.
— Тя ми каза, че всеки опит да се разберете помежду си завършва с яростни кавги.
— Не е точно така.
— Но тя го преживява така.
Ники кимна и отново попита за какво става дума.
Той притисна длани една о друга и я погледна в очите.
— Тя иска да остане при нас.
— Моля? — в първия момент Ники си помисли, че не е чула добре.
— Не иска да се връща в Чикаго, а да тръгне на училище тук. — Ричард замълча, после добави: — Това трябва да те засяга. Тя е твоя дъщеря.
— Да, дъщеря, с която почти не сме се виждали, след като се разделихме, когато тя беше на осем години. За да бъда откровена докрай, трябва да кажа, че не знам дали в този момент мога да поема отговорността за възпитанието й.
— Не си много сговорчива — смъмри я той и с това увеличи раздразнението й.