Выбрать главу

— И така — обади се Джой. — Кога ще се срещна с Мик Стивън?

— Струва ми се, че всички роли във филма са вече разпределени.

— Ти си звездата в него. Можеш да уволниш някого.

Тя се разсмя, убедена, че той пак се шегува.

— Май няма да мога да уволня никого. Още не съм се срещнала дори и с Мик.

— Хей — той привлече вниманието й и отново прие очарователния вид на малко момче. — Сигурно ако поискаш да дадат една роля и на гаджето ти…

Тя се извърна към него и го погледна настойчиво.

— Значи си това, Джой? Гаджето ми?

— Е, тогава нека да бъда любовник. Звучи по-секси.

— И работиш за мене — тя не можеше да спре да се смее. — Гаджето ми… — за момент замълча. — О, не! Чакай само да научат таблоидите?

Той се наведе към нея, сключи пръсти зад тила й и я придърпа към себе си.

— Ела тук — и прокара бавно език по устните й. — Имам предложение — каза ниско. — Изхвърли Каси от самолета. Кажи й да пътува с редовния полет…

— Не мога да го направя.

— Напротив, можеш.

— Джой… не мога — повтори тя. Не беше възможно той да говори сериозно.

— Е, добре, това беше само предложение — пошегува се той. — Трябва да тичам насам-натам гол. А това не може да стане, ако и тя пътува с нас.

— Ти наистина си луд — тя се усмихна и окончателно му прости.

— Никога не съм го отричал.

— Наистина е така.

— А сега да видим какво ще стане — и той й намигна. — Ти вече ме нарече секс-маниак, луд и непоправим. В какво още ме обвиняваш?

— Сега не се сещам за друго.

— Е, добре.

— Обичаш ли кучета? — полюбопитства тя.

— Обичам ги, но само отдалече. Защо? Да не искаш да ги насъскаш срещу мене?

— Имам три кучета.

— Големи или малки?

— Средни.

— Какво още трябва да знам, че имаш?

— Коне. И двойка котки.

— А ще се намери ли и една стая за мене?

— Ами… — тя не знаеше какво да каже. Не бяха обсъждали въпроса къде ще отседне той. А сега той категорично заяви, че ще остане при нея.

Той забеляза объркването й.

— Не се тревожи — успокои я бързо. — Имам намерение да отида на хотел за една-две седмици. А след това, ако реша да остана в Лос Анджелис, ще си наема апартамент.

— Джой — каза импулсивно; първата й мисъл беше: „Боже, ама ние да не сме непознати.“ — Искам да останеш вкъщи, докато се устроиш.

— Неее — тръсна глава той. — Не бих искал да се натрапвам.

— Никого няма да притесняваш и ще се чувстваш много удобно — и тя закопча колана си, а самолетът започна да рулира по пистата.

— Знаеш ли — той й изпрати усмивка, — откакто съм с тебе, нищо няма значение.

И наистина казваше истината, защото най-сетне беше намерил жената, с която да остане завинаги.

Лара се усмихна. Да, случи се неочаквано бързо, но всичко изглеждаше толкова хубаво, толкова разумно. И е страхотно да си с някого, на когото му пука за тебе.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА

Макар да не обичаше да си губи времето в кухнята, Ники реши да сготви нещо. Лара не си беше вкъщи достатъчно време и можеше да се очаква, че изпеченото от нея месо ще я изненада приятно. Спря се на меню от пилешко печено, картофено пюре, броколи, боб и английски хлебен сос — все неща, които Лара предпочиташе.

Ричард се прибра вкъщи по-рано, за да има време да се преоблече. Влезе право в кухнята, където в този момент Ники режеше авокадо за салата на тънки парченца. Целуна я по тила.

— Познай — Ники цялата сияеше. Без съмнение той щеше да е разгневен, но след блестящото му представяне тази нощ не можеше да му откаже внимание.

— Какво? — попита той и си взе парченце авокадо от купчината.

— Лара ще доведе някого.

Веждите му се вдигнаха високо.

— Нима?

— Така изглежда… Спомняш ли си, разказвах ти за един, който, струва ми се, не й беше безразличен… актьор, с когото веднъж се срещнах — Джой Лоренцо. Както се вижда, тя изпитва нещо повече от празно любопитство.

— По какво съдиш?

— Досега не съм имала възможност да говоря с нея, но Каси ми се обади и каза, че Лара възнамерява тази вечер да дойде с него. Естествено, отговорих, че ще е чудесно.

— Аз не бих се съгласил — кисело каза Ричард. — Защо й трябва да се занимава с някакъв никому неизвестен актьор?

— Защо не? А и с кого друг да се среща?

— Значи тази вечер ще дойде с него? — той поклати глава. — Кой можеше да си помисли такова нещо?

— Ти, скъпи мой. Спомни си собствените си постъпки, които сега ти изглеждат странни само защото този път го прави тя.

Ричард отвори хладилника и извади от него бутилка бяло вино.

— Трябва да говоря с нея — каза той.

Това вече накара Ники да заговори иронично: