— И какво ще й кажеш? Сигурно, че не може да си хване гадже, преди да получи твоето разрешение.
Той й хвърли студен поглед и излезе от кухнята, като взе и виното. В този момент вътре нахлу Съмър с широко отворени очи и ухилена до уши.
— Ау! — възкликна тя. Изглеждаше много сладка в светлорозова ластична рокля. — Усещам много апетитен аромат!
— Благодаря — Ники се зачуди какво ли ще иска Съмър този път. Колата? Къщата? Или може би Ричард?
„Знам защо ми се прави на толкова сладка — помисли си тя. — Само по-спокойно, по-спокойно. Ще се оправя с нея.“
— Ники — извика Ричард от съседната стая. — На телефона… Обажда се Мик.
„О, Боже! Само да не се обажда, за да ми каже, че се отказва“ — мина й през главата, докато сграбчваше слушалката.
— Искам да те помоля за нещо — мрънкаше Мик. — Ама мнооого голяма молба.
— Слушам те.
— Наистина е важно за мене.
— Какво има? — тя започваше да губи търпение.
— На главата на Айдън се струпаха хиляди неприятности. Той по принцип живее в един хамбар под наем… Няма никакви приятели.
— И искаш да разбереш дали можеш да дойдеш с него? — попита тя с твърде помръкнал вид — предварително знаеше, че после ще съжалява, задето го е поканила.
— Това исках да те помоля.
— Осем часа. Както се разбрахме — остави слушалката на мястото й и се провикна: — Ванда! Постави още един прибор.
— Нали мога да остана за вечеря? — попита Съмър със светнали сини очи и затанцува из кухнята. Беше дочула разговора по телефона и не можеше да повярва, че й се отваря такава възможност.
Ники не можеш да направи нищо друго, освен да се съгласи. И все пак подметна:
— Как така ще пропуснеш да излезеш тази вечер?
— Да изляза и да изпусна случая да опитам вечерята ти? — Съмър бръкна с пръсти в салатата и измъкна оттам едно червено доматче.
Какво можеше да отговори на собствената си дъщеря? Че очакват специални гости и няма възможност да присъства?
— Всъщност вечерята ще бъде делова — неубедително произнесе тя.
— Ричард ми каза преди малко, че ще дойде и Лара. Много ми е домъчняло за нея. Сякаш не съм я виждала от векове…
— Няма да бъде само Лара — побърза да обясни Ники. — Ще дойде и моят режисьор, Мик Стивън. Ще обсъждаме един куп делови въпроси и се боя, че ще ти стане скучно.
— Нали винаги искаш да си стоя вкъщи, мамичко? — в гласа на Съмър прозвучаха нотки на обида.
Не и този път.
— Искам, разбира се — Ники изпита вечната семейна вина и се обърна към икономката с кратко нареждане: — Ванда, сложи още един прибор — множим се от минута на минута.
— Благодаря ти, мамо — и Съмър излетя от кухнята.
Ники си отбеляза, че трябва да се разбере с Шелдън колкото се може по-скоро. Ако Съмър има сериозното намерение да остане, тя няма да й откаже тази възможност. Може би все още има надежда нещата между тях да потръгнат.
Съмър се втурна в стаята си. Мик Стивън у тях! Идеално! Никога не му е казвала коя е. Той ще се вцепени, когато най-сетне научи. Но голямото събитие беше Айдън Шон. Какъв пич само. Беше толкова нетърпелива.
Какво ли е най-добре да облече? Нещо толкова секси, че той да не може да й устои. О! Това беше нейната вечер!
Лара седеше пред огледалото на тоалетката, довършваше последните подробности на грима си и си мислеше колко е хубаво човек отново да си е у дома.
Вчера, веднага след като пристигнаха в къщата, подробно инструктира господин и госпожа Креншоу — възрастното семейство шотландци, които работеха за нея — да приготвят стаята за гости за Джой. Госпожа Креншоу прие поръчката, огледа Джой малко критично, което накара Лара да се разсмее. Семейство Креншоу, както и всички останали, прекалено се тревожеше за нея.
След като се настани, Джой започна да разглежда къщата.
— Я виж ти! Това се казва къща — възкликна той, докато заничаше тук-там. — Въобще не си давах сметка, че живееш в такъв палат.
— Тук прекарвам цялото си време, когато не работя — обясни тя. — Опитах се домът ми да бъде колкото се може по-уютен.
— И както се вижда, си се справила добре.
Изглеждаше като хлапе, изгубено в Дисниленд. Бъзикаше копчетата на дека, зяпаше телевизионните апарати, подхвърляше топката на кучетата, а когато откри, че има и фитнес-зала, беше направо на седмото небе.
Вечеряха навън, в градината — само двамата. След това тя очакваше той да направи следващата крачка. Но за съжаление той не се реши. Твърде целомъдрено я целуна по бузата, отбеляза, че и двамата са твърде изтощени, и потъна в стаята за гости.
Наистина беше объркана. В един миг се държеше като неин любовник, в следващия — просто като гост в къщата.