Отпусна се в леглото си, но мисълта за него не й даваше покой. Той не дойде при нея, а тя — тя беше твърде горда, за да направи първата крачка. Едно нещо бе разбрала със сигурност: той не обича да пришпорва нещата.
На сутринта и двамата се събудиха рано и се сблъскаха в кухнята. След закуска го поведе към конюшните, за да му покаже конете си.
— Яздиш ли? — попита го.
— Бих могъл да опитам — отговори той.
Господин Уикър, конярят й, избра кон за Джой. Той го възседна с лекота и поеха. Държеше се съвсем естествено.
— Не мога да повярвам — възкликна тя. — Аз яздя от толкова години, а ти просто се качи на коня и го подкара.
— Нищо не може да ми се опре, ако си го поставя за цел — похвали се той и разтегли устни в усмивка. — Мога да постигна всичко.
Обядваха до плувния басейн и през деня си починаха добре, благодарение на Джой, който настоя тя да отмени всички насрочени за този ден срещи.
— Хайде, Лара, направи го — каза й той. — Заслужаваш поне един ден за себе си.
Каси никак не беше доволна, че трябва да заеме мястото си в малкия офис и да направи опит да размести вече претъпкания график.
Сега Лара се приготвяше за вечерята у Ричард и Ники.
Чудеше се как Ричард ще приеме Джой. Понякога бившият й съпруг се държеше много собственически с нея — сигурно ще е полезно да я види с друг мъж.
Джой почука на вратата и влезе в стаята. Изглеждаше много шик с черна копринена риза, сако от Армани и черни панталони с тесен кожен колан около тънкия кръст. Приличаше на човек, слязъл направо от екрана — наистина щеше да е жалко да не го вземат в продукцията.
— Радвам се, че изглеждаш така за срещата с Мик — и тя добави руж на скулите си. — По-добре е да се срещнете по този начин, отколкото да ходиш на прослушване. Обещах ти да говоря с него дали може да те ангажира.
— Няма за какво да говорите, направо ще го поискаш — каза той, взе парфюма „Лалик“ и го подуши.
— Не мога да ги заставя да направят такова нещо — и тя се изправи, за да вземе чантичката си.
— Нито пък те могат да те заставят — напомни й той. И тогава неочаквано ръката му се плъзна по предницата на роклята й, обгърна лявата й гърда и притисна зърното.
Дъхът й секна от изненада.
— По-добре да тръгваме — и той си дръпна ръката.
Единственото, което й се искаше в момента, бе да останат вкъщи и да се любят. Но вместо това последва Джой и излезе от стаята.
Отвън в гаража той огледа колите й, сякаш ги инспектираше. Тя имаше сив роувър, златист ягуар модел ХКJ и черен мерцедес с матирани прозорци.
— Три коли? — той се смееше с цяло гърло. — Госпожо, вашият стил ме впечатлява.
— Коя ще вземем? — попита тя.
— Ягуара — веднага отговори той. — Аз ще карам.
Отвори й вратата и тя седна на мястото до шофьора.
— Имаш ли кола, Джой?
— В Ню Йорк? Няма начин. Веднага след като разбера какво ще правя, ще си взема нещо и тук.
Думите му й прозвучаха така, сякаш ако не получи роля в „Отмъщение“, ще трябва отново да се върне в Ню Йорк. А ако това стане, дали някога ще го срещне отново?
„Стига! — каза си тя. — Това не е любовен роман. А само любовна авантюра. Много кратка и много приятна.
Ами ако не е така?
Може би именно Джой е мъжът, когото съм чакала. Мъжът, който ще преобрази живота ми.
И няма да има повече самотни нощи.
Няма да има повече безсъници и кошмари.“
Можеше само да си мечтае.
Интимната вечеря за трима се оказа за седмина. „Страхотно!“ — помисли си Ники.
Двама актьори, които може би не могат да се понасят. Двама режисьори — едва ли други двама биха били по-различни; красива кинозвезда; своенравна тийнейджърка — и тя самата. Каква компания! И като връх на всичко Ричард отново беше започнал да пие много — това навярно нямаше да е проблем, стига да не прекаляваше. Но по блясъка на очите му разбра, че тази вечер определено ще прекали. Току-що бе приключил с половин бутилка вино и сега преминаваше на мартини.
Включи компактдиска — пусна сборен на Стинг, Джамирокуей и Джуъл. След това отпи от една от убийствените „Маргарити“ на Хуан. В последната минута го извика да помага на бара. Хуан беше синът на Ванда. Изглеждаше като младия Антонио Бандерас със заресана назад коса, премрежени очи и нахакани движения. Последния път, когато го видя, беше още момче… Сега беше на осемнайсет години. Потръпна при мисълта какво може да започне в мига, в който той погледне с похотливите си очи Съмър.
— Синът ти наистина е пораснал много — подхвърли на Ванда, докато бяха заедно в кухнята.