Джой пристъпи към него, за да огледа по-добре бившия съпруг на Лара, и го поздрави.
— Господин Бари, за мене е истинско удоволствие да се запозная с вас, сър.
Това „сър“ увисна във въздуха като някаква мръсна дума. Ники потисна нервния си смях, а притеснението на Ричард беше очевидно.
— Да не бъдем толкова официални — каза тя и малко припряно дръпна Джой към бара с напитки. — Аз съм просто Ники, а той — Ричард. Кажи какво ще пиеш.
— Предпочитам бира — Джой съобрази, че освен най-добрата приятелка на Лара тя е и продуцент на „Отмъщение“ и затова е важно да й направи добро впечатление.
— Една бира — поръча Ники на Хуан. — Лара, ти какво искаш?
— Шампанско — веднага отговори Лара и не можа да прикрие мечтателната усмивка, цъфнала на лицето й.
— Мик ще пристигне всеки момент — обясни Ники. — С него ще дойде и Айдън Шон, така че и с двамата ще се запознаете след малко. — Забеляза, че Джой търси ръката на Лара. Явно между тях имаше истинска любов. Никога по-рано не беше виждала Лара в такова хипнотично състояние.
— Значи си актьор — започна делово Ричард, след като се приближи към групичката им на бара. — Къде си се снимал?
Лара се разсмя от все сърце.
— Ричард, не забравяй, че Джой не е дошъл тук с графика си под мишница.
— Не бъди толкова сигурна — Ричард беше малко рязък.
— Що за реплики си разменяте? — възкликна Джой и отправи дълъг, предизвикателен поглед към по-възрастния мъж. Не беше от хората, които обичат да ги настъпват.
За късмет Мик влезе точно в този момент. Удържал на думата си, бе си сложил вратовръзка с образа на Мерилин Монро. Към това бе прибавил и смокинг в стил шейсетте години, размъкнати панталони, поизносена риза и задължителната усмивка на разсеян глупак.
Зад него се влачеше Айдън Шон с вид на евтин кино-герой, маскиран с пелерина каки и непроницаеми черни очила.
— Добре дошли в дома ни — мило ги посрещна Ники. — Радвам се да ви видя.
— Хващам се на бас, че наистина се радваш! — промърмори под носа си Айдън.
Тя предпочете да се престори, че не го е чула, и започна с взаимното представяне на гостите.
Джой изпитателно гледаше Мик и Айдън. Двама велики прахосници и безделници, които се наслаждават на времето си. По дяволите! Защо не му се беше паднало на него да режисира филми или да бъде звезда в тях? Вероятно има талант повече и от двамата, взети заедно. Лара, неговата Лара, ще се работи с тях. Това е просто глупаво. Наведе се към нея и й прошепна язвително:
— Това ли е момчето чудо? Какъв рапон!
— Не бъди груб — отвърна му шепнешком и тя. — Не съди за него по външността му.
„А защо не, по дяволите?“ — искаше му се да отговори. Но все пак си замълча. Освен това от младежките си години знаеше, че е по-умно първо да научиш какви козове държи другият и чак след това да ги обсъждаш.
— Лара — каза Мик, след като наведнъж изгълта ледената си „Маргарита“ като лимонада, — исках да ти кажа… Направо ме разтопи, дето ще играеш във филма ми.
Ники си отбеляза това „филма ми“, което никак не й хареса. Откога филмът е станал „негов“?
— Ники е подбрала отличен сценарий — Лара го ослепи с усмивката си. — След като го прочетох, не можах да устоя на изкушението да работя над него.
— Имам един куп нови идеи — гласът на Мик преливаше от ентусиазъм. — Страхотни идеи, грандиозни идеи…
— Много се радвам — каза тя, — винаги се радвам на всички нови предложения, стига да си струват труда.
Краткият красноречив завършек на изречението постави господин Голямата раздувка на мястото му. Джой й се възхити. Тя наистина можеше да се оправя с фанфарони. Никога не се беше съмнявал в нея.
В това време Айдън Шон не произнесе нито дума. След като си поръча „Джак Даниелс“ с много лед, потъна в шезлонга и изглеждаше недосегаемо далече от шума наоколо.
Ники понечи да тръгне към него, за да изпълни задълженията си на любезна домакиня. Но се спря. Помисли си: „Защо да го правя? Все пак той е гост без предварителна покана. Нека сам да се грижи за себе си.“
Съмър насрочи влизането си за пет минути преди вечеря. Появи се с бавни провлечени стъпки, с боси крака, облечена с къси джинсови панталонки и впито късо горнище. Дългата й русо-бяла коса, току-що изсушена, обграждаше очарователното й личице.
— Здравейте всички — видът й беше самата невинност. — О, мамо, така ухае, че човек не може да се откаже от вечерята!
— Дяволска работа! — възкликна Мик, а гласът му дереше.
— Запознайте се с дъщеря ми — Ники се надяваше Мик да не си пада по тийнейджърки. — Да ви представя дъщеря ми, Съмър.