— Не знаех, честна дума — и отново се опита да се вмъкне в банята заедно с него. Знаеше, че ако го обвие с дългата си руса коса и го поеме със сладките си млади устни, може да изпрати мъжа в рая. Мик беше очарователен, но в действителност желаеше Айдън.
— Изчезвай оттук, девойче — каза й той и хлопна вратата под носа й.
Тя се върна на масата с неуверени крачки. Айдън Шон още не е чул последната й дума, тя ще му го върне.
Лара и Джой си тръгнаха малко преди единайсет.
— Що за вечер! — възкликна тя в колата на път за вкъщи. — Как да кажа… Мик има ужасен характер. А пък Айдън Шон…
— Бившият ти съпруг много се грижи за тебе — отбеляза Джой.
— Не бих казал — побърза да отговори тя.
— И как така ти е позволил да го напуснеш?
— Казах ти, измъчваше ме с вечните си изневери — въздъхна тя. — И в един момент осъзнах, че така повече не може да продължава.
— Сигурен съм, че сега той горчиво съжалява.
— Много е щастлив с Ники.
— Не бъди толкова сигурна.
— Те наистина са щастливи — настояваше тя.
— Хайде, скъпа — дразнеше я Джой. — Не мислиш, че не мечтае за тебе в леглото, нали? За невероятната ти кожа? За нежните ти ръце? Или за дългите ти крака, сключени около врата му… — държеше волана на колата с една ръка, а с другата обхвана лявата й гърда. — Свали си сутиена — нареди й той.
— Какво? — тя беше останала без дъх.
— Чу ме. Смъкни го надолу под блузата си.
— Джой — смехът й беше нервен. — Не може ли да си по-търпелив и да почакаш, докато се приберем у дома?
— Не — той беше непреклонен. — Цяла вечер изтърпях да не те докосвам. Сега го направи.
Гърлото й се сви от предчувствие. Този мъж беше твърде упорит. А на нея това й харесваше.
Посегна под блузата си, разкопча сутиена и го свали.
Внезапно ръката му се провря под блузата й и замачка зърното й между пръстите си.
Тя изстена и усети прилива на възбудата. За момент си помисли, че той й въздейства невероятно силно.
— Разкопчай ципа на панталоните ми — нареди, докато внимателно продължаваше да следи пътя пред себе си. — Извади го.
— Джой — тя се опитваше да се бори, — ние сме на магистралата. Ще ни видят…
— Кой ще ни види? Намираме се в движеща се кола. Направи го!
— Джой… — въпреки протестите си усещаше, че му се подчинява. Сякаш той я беше омагьосал и тя нямаше сили да го спре. В действителност нямаше желание да му откаже. Измъкна го от панталоните му и го погали леко; не спираше да мисли колко желае вече да са си вкъщи, така че той да може наистина да я люби.
— Смучи го! — нареди й той и твърдо притисна ръка към тила й.
О, Боже! Трябваше само да й поиска…
Тя наведе глава и го докосна с устни, обгърна го. Когато той стигна до върха, преминаваха по магистралата Пасифик коуст със скорост от сто и десет километра в час. Изпразването му беше толкова мощно, че тя самата усети оргазма.
— Ти си моя, скъпа — очите му бяха втренчени в пътя. — Не го забравяй никога. Моя си, цялата си моя. Нали така, мила? Нали?
Тя кимна, още в унеса на изживяното и се отпусна на седалката. Сега знаеше, че и тя няма търпение да си легнат в леглото у дома.
Веднага след като Айдън Шон и Мик Стивън си тръгнаха от глупавата вечеря на майка й, Съмър извика такси. Айдън наистина не беше много любезен с нея, но все пак вече разбра що за човек е тя.
Върхът! Как само изглеждаше лицето на Мик, когато тя влезе в стаята и Ники обяви, че това е дъщеря й. Внезапна паника. Тя даже се изсмя вътрешно. Онази вечер, когато се срещнаха във „Вайпър клуб“, Мик сигурно си е помислил, че се е запознал с поредната нимфетка, негов фен… дежурната вятърничава тийнейджърка, която да му духа. Какъв шок за него тази вечер!
Беше твърде възбудена, за да мисли за него. Харесваше Айдън Шон, а когато Съмър иска да постигне нещо, тя не се отказва.
Преди вечеря успя да се обади в офиса на филмовата продукция и поиска адреса на Айдън от името на майка си. Добре го измисли. Веднага след тръгването им уведоми Ники, че трябва да излиза, и само след миг се настани в таксито и ги последва.
Айдън живееше в мизерно малко апартаментче на една от ужасните мръсни улици в северен Холивуд. Тя плати таксито и натисна звънеца.
Айдън се появи на вратата гол — само с тъмните очила на носа, прикриващи очите му, и чифт плъстени чехли на дългите си четвъртити ходила.
— О, Боже! — изръмжа той. — Значи си ме проследила до вкъщи.
— Не беше много любезен с мене — и го избута навътре в апартамента му. Телевизорът работеше, а на масата се мъдреше полупразна бутилка „Джак Даниелс“. Тя си припомни всички онези истории, които разказваха за него в таблоидите, и потръпна от любопитство и възторг.