Выбрать главу

— Говориш за онзи плужек, който беше онази вечер с нея, така ли?

— Е, той не е плужек — гласът на Ники беше особено търпелив. — Просто в момента той й е гадже и тя иска да играе с нея във филма.

— И тя коя роля очаква да му дадем? На някой от изнасилвачите ли, за Бога?

— А няма ли да става за детектив? — предложи Ники. Опитваше се гласът й да звучи с най-искрената молба: „Направи го заради мене.“ — Дали няма да можеш да включиш още един във филма?

— Да си виждала някога детектив, който изглежда така? — изфуча Мик. — Тоя е лигав като Мел Гибсън, само че с двайсет години по-млад… е, и по-висок. Тъпо копеле!

— Е, това не означава задължително, че не става за нищо — тихо измрънка Ники под носа си.

— Ама не означава също, че е добър актьор.

— Проблемът е, че за филма ни звездата трябва да изглежда добре — измести темата тя, като по този начин се надяваше да го убеди.

— Това е гадно изнудване — измърмори той. — И да знаеш, че никога по-рано не съм правил такива компромиси.

„Да, защото си в бизнеса от вчера“ — изкуши се да подметне тя, но се въздържа, защото така нямаше да улесни нещата.

— Мик, моля те, обмисли го по-сериозно. Моля ти се. Направи го заради мене. Ето, вчера направих за Айдън нещо по твоя молба… Айдън, струва ми се, съвсем не беше душата на вечерта.

— Ще може ли поне да прослушам това нейно гадже? — Мик сбърчи устни.

— Е, то се знае.

— Докарай го тук в седем сутринта преди четенето. Заради тебе ще го пробвам.

— Страшно ти благодаря, Мик — тя наистина му беше дълбоко признателна. — Да знаеш, задължена съм ти.

— Едно духане и сме квит — изхили се той твърде двусмислено.

— Ричард направо ще бъде поласкан, като научи, че освен него и друг си пада по мене.

Но Мик се изсмя презрително.

— О, не по тебе, а по дъщеричката ти.

Тя продължително го изгледа с леден поглед.

— Предполагам, това беше поредната ти шега.

— Никога не си правя майтап с мацетата — изхили се истерично той.

— Тогава да кажем, че не съм те чула — отговори Ники и си помисли, че понякога патетичните му опити да остроумничи са ужасно неуспешни.

— Вечерята ти нещо не беше много успешна — на лицето му се беше изписала маниашка гримаса.

„Да — помисли си тя, — може би нещо е станало с мене. Ричард се просна изведнъж в леглото като риба на сухо, Лара пак хвърчеше в облаците с тази своя любовна история. Мик се слагаше на непълнолетната ми дъщеря, а аз отчаяно се опитвах да се правя на любезната домакиня.“

Върна се в кабинета си и плътно затвори вратата зад себе си; веднага започна да мисли за случилото се предишната вечер.

Когато останалите си тръгнаха, Ричард вече се беше гипсирал напълно. Замъкна се в спалнята им, пльосна се на леглото и тя трябваше да изслушва всичките му наставления и бълнувания за „Отмъщение“ и за Мик, после за това, че Лара е направила поредната си ужасна грешка. Най-сетне заспа в пиянска безпаметност.

Не й оставаше и най-малкото уважение към него, когато се напиеше така… въобще не му отиваше да е така пиян и многословен. Що за мъже си избираше винаги? Първо Шелдън, а сега и Ричард. И този брак ли започваше вече да се разпада?

Сутринта излезе, преди той да се е събудил. А сега отчаяно се бореше да ангажират гаджето на Лара. Продуцирането на филм се оказа по-трудно, отколкото си мислеше. Всеки има претенции, включително и Лара.

Когато Лара се прибра вкъщи, завари Джой в дневната пред телевизора да гледа спорт. Изглеждаше съвсем доволен.

— Здравей, скъпа — поздрави я той, почти без да откъсва очи от екрана.

— Уговорих среща с Мик за утре сутринта в седем — гордо съобщи тя. — Не трябва да закъсняваш.

— Седем? — простена той. — Толкова рано?

Тя взе дистанционното и изключи телевизора.

— Направих това, което искаше, Джой — кротко добави тя. — Направих компромис с принципите си.

— И как стана цялата работа? — поизправи се той.

— Почти заплаших Ники, че ще откажа да участвам във филма, и хич не ми беше приятно да говоря такива неща.

— И двамата с тебе знаем най-добре, че всъщност не си толкова добричка, колкото си мислят — той я привлече към себе си и опипа с ръце цялото й тяло. — Наистина имаш ореола на самата доброта, но всъщност не си нищо повече от една мръсница.

— Наистина ли мислиш така? — тя цялата потръпваше.

— Не ми бягай, хубавице — отново я дръпна той, изви тялото й и страстно я целуна по устните. — Всъщност трябваше да ти кажа още като влезе, че цял ден усещам липсата ти.

— Ти си ме чакал? — тя се топеше от целувките му.