— Всеки миг.
— Какво прави днес?
— Много неща, няма що. Госпожа К. ми направи яйца, после разглеждах колекцията ти от компактдискове. Ясно ти е, че просто трябва да се заема с нещо сериозно.
— Имам ли време, ходя до Тауър и се разхождам.
— Ами хайде да отидем двамата.
— Само че като се появя на публично място, винаги ме преследват.
— Ами ако те дегизираме? Като Майкъл Джексън например.
— О, и него го познават — където и да отиде. Сигурно ако и аз си направя пластична операция и се избеля, ако си сложа ръкавици, и мене ще ме познаят.
— Ами ако си сложиш къса черна перука и големи черни очила? Или да те облечем като момче?
— Като момче? — това я развесели.
— Като тийнейджър. Наистина можеш да минеш за тийнейджър, каквато си слабичка.
— Още малко и ще ме изкараш плоска — тя се престори на разочарована.
— Не бих казал — засмя се той и щипна зърната й. — Напълно ме задоволяват такива, каквито са.
Тя взе едно списание и го перна по главата.
Той хвана ръцете й, правеше се, че се брани. И със смях двамата се строполиха на кушетката.
Той я прегърна, притисна я още по-плътно. Никога по-рано не се бе държал така с една жена и сега откриваше, че това му харесва. Лара беше не само страшно красива и известна, но беше и много мила. Сърдечна, грижовна, секси, забавна. Как може да е такъв късметлия?
Тя се сгуши на гърдите му. Беше доволна.
— Когато след ден като този се прибера у дома, мразя целия свят — промълви тя. — А ти ме караш да се чувствам такава, каквато никога не съм подозирала, че мога отново да бъда.
Той я погледна с учудено-игрив поглед.
— Значи признаваш, че си позабравила как да се забавляваш?
— Повечето от миналите ми връзки бяха много сериозни. Ричард, да кажем, е много по-възрастен от мене.
— Да, направи ми впечатление.
— Лий беше много сладък.
— Не е достатъчно да си сладък, скъпа моя — той докосваше гърдите й, притискаше зърната. — Хващам се на бас, че никога не е могъл да те възбуди така, както го правя аз.
Тя се опитваше да се освободи и да седне.
— Джой, това е истинска лудост. Познаваме се от няколко дена и вече… понякога имам чувството, че сме заедно цял живот.
— Това го наричат „духовна близост“ — той изведнъж бе станал съвсем сериозен.
Тя го гледаше, без да помръдва.
— Това ли е наистина?
За него беше същото. Продължи:
— И какво каза Ники? „Да, ще дам на Джой роля. Ще махна Айдън Шон и той ще играе неговата роля.“
— И аз искам да бъдеш изнасилвач.
Той отиде до бара, отвори хладилника и извади оттам кутия бира.
— Тази сутрин прегледах сценария — каза, докато отваряше кутията. — Доста сериозно.
— Да, така е.
— Имаш ли доверие на този Мик Стивън? Той може и да е много свестен режисьор, обаче дали е на твоя страна? През по-голямата част от филма ще играеш обратното на амплоато си.
— И това е така.
— Трябва да помислиш и за почитателите си — и той отпи от бирата. — Как смяташ, защо идват да те гледат?
— Сигурно защото съм добра актриса — предположи тя небрежно.
— Идват заради твоето излъчване, твоята аура, идват заради имиджа ти.
— Така ли?
— Да, мила, заради имиджа ти. Ти си красавица, мила. Ти си това, за което мечтае всеки мъж: доброто и сексапилно момиче.
— Приятно ми е, че добави и сексапилно — усмихна се нежно тя.
— Нека да го обмислим още — продължаваше той. — Защо ме привличаш толкова силно? Ами защото… наистина… Макар че съм бил с много жени.
— Е, да приемем, че това е било, преди да се обвържеш.
— Безспорно — сериозно отговори той. — Вярвам във верността… А ти?
— И аз — тя също беше сериозна. — Изцяло. След горчивия ми опит с Ричард се заклех пред себе си, че няма да допусна нито един мъж да ме подведе.
— А какво щеше да направиш — подразни я той, — ако днес, когато се прибра, ме беше заварила в леглото с някое момиче?
— Този въпрос изобщо не ми харесва.
— Не, не, хайде, отговори ми — настояваше той. — Ще ми откъснеш ли главата? Ще ме изриташ начаса? Ще се развикаш? На мене или на нея? Какво ще направиш?
— Сигурно ще си отида — тя беше много спокойна. — Просто ще си изляза и ще те оставя.
— О, не, скъпа — убедено каза той. — Ти няма да можеш да ме изоставиш.
За момент зелените й очи потъмняха.
— Не бъди толкова сигурен, Джой. Никога не бъди толкова сигурен. Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.
Междувременно Ники се прибра в дома си в Малибу. Завари Ричард отново пиян.
— Това вече започна да ти става навик — каза му с леден глас. — Мислех си, че вечното ти пиянство е приключило.
— Какво има? — войнствено попита той. — Нямам ли право да се поотпусна и да си почина?