— Лос Анджелис, Ню Йорк — къде? — настояваше Мик.
— Може да се каже, че съм учил около Ню Йорк — Джой искаше нещата да останат неизяснени. — Класове по актьорско майсторство, семинари — в този смисъл. След това получих предложение от „Солид“.
— Май че някъде съм те виждал — предубеждението на Мик сякаш се превръщаше в презрение. — Как така нищо не се е случило след това?
— Имах семейни проблеми и известно време трябваше да съм си вкъщи — промърмори Джой. — И веднага след като се върнах в Ню Йорк, ми дадоха роля в „Мечтателят“.
— Значи там си се запознал с Лара, така ли? — Мик въртеше глезените си. — Тя е направо невинно пиленце. Да се хване с първия срещнат красавец.
— Сигурно е такава — съгласи се Джой.
Мик го погледна косо.
— Адски е гот, когато те мислят за голям красавец, а после ти търсят работа.
В този момент на Джой му стана ясно, че е успял, че е усетил как да се спогоди с този кретен.
— Аз чукам тази жена. Защо да не участвам в нейния филм? — попита той равнодушно.
Мик можеше да разбере подобен разговор.
— Е, добре, имаш ролята — светна квадратното му лице. — Да знаеш, все ще успея да те набутам някъде. Тук например има някакъв дърт детектив с по-млад партньор. Досега смятах младият да бъде черен, но няма причина да не си ти — разтвори сценария на бюрото и шумно заразгръща листата. — Ще трябва да разкарам черния актьор, за което хубаво ще ме насолят от Асоциацията, ама да не би да ми пука? Страница петдесет и две… ще четем ли?
Джой взе сценария в ръка и попита:
— С кого ще чета?
— С мене — Мик стана от стола си и заобиколи бюрото. — Аз ще съм старият детектив. Както знаеш, това трябва да го прави някой друг актьор.
— Да?
— Нямаш много за казване, но ще бъдеш във филма и ще си бдиш над гаджето — той се подсмихна. — Ще си я къткаш, ще я държиш изкъсо. Какво да ги правиш? Тия супер гаджета все ни чупят някой ден.
— Приказвай си ги тия — бързо му отговори Джой, докато прелистваше и търсеше нужната страница.
Отговорът на Джой явно забавляваше Мик.
— Като започнем снимките, като поработим заедно, отново ще си поговорим, но по-подробно. Става ли?
— Мисля — Джой произнасяше всяка дума отчетливо, — когато снимаме филма, ще си говорим колкото си искаш.
Мик отново се ухили доволно и продължи:
— Дадено. А сега да ги четем шибаните копелета.
— Ричард? — попита Лара и намести слушалката под брадичката си. — Ники тръгна ли вече?
— Кажи какво има — обади се Ричард. — Не искаш ли да говориш с мене?
— Ти си вечно зает.
— Не и за тебе, скъпа моя.
— Благодаря ти — Лара си пожела да й даде да говори с Ники.
— Скоро ще видиш готовия филм — той наистина беше въодушевен. — Ти играеш великолепно.
Тя си припомни думите на Джой, че Ричард все още я желае. И беше убедена, че е така. Но не се чувстваше поласкана. Единствената причина Ричард да е запазил тръпката си към нея беше, че никога вече няма да я има.
— Нямам търпение да го видя.
— Ще уредя да го запишат на касета.
— Там ли е Ники?
— Мислех си — започна Ричард; явно нямаше намерение скоро да остави телефона, — да обядваме заедно — ти и аз.
— Добра идея, но знаеш ли, графикът ми е препълнен.
— Никой не го разбира по-добре от мене. Но го имай предвид. Помисли и за това, колко са хората, на които наистина можеш да разчиташ. Ти нямаш семейство.
Беше разказала на Ричард историята, която представяше на всеки друг: че семейството й е загинало при автомобилна катастрофа. Отрасла е при своя далечна роднина, която вече не е между живите. Беше по-безопасно с никого да не споделя истината.
— Наистина се тревожа за тебе, Лара — продължаваше Ричард в същия дух. — Този мъж, с когото дойде снощи — артистът — какво знаеш за него? Кой е той?
Тя нямаше настроение да отговаря бързо на такива въпроси.
— Не мога да разбера защо всеки държи да ми задава въпроса кой е този — безсилно каза тя. — Не мога да вземам номера на социалната осигуровка и адресната регистрация на всеки мъж, с когото излизам!
— Не си излизала с никого почти година. Преди това беше с Лий.
— Да не си водиш дневник? — тя беше подразнена и отегчена от настойчивите му въпроси.
— При Лий всичко беше ясно — продължаваше да нарежда Ричард, сякаш не беше чул убийствено-ироничната й забележка. — Той беше в бизнеса от години и всички наоколо го познаваха. Обаче никой нищичко не знае за този Джой. Откъде е? Какво е правил преди това?
— Ричард — тя подчертаваше думите, — аз пораснах отдавна. Нямам нужда от бавачка.
— Тези думи не ти подхождат, скъпа. Трябва да седнем и да поговорим за това, но само двамата, само ти и аз.