— Да — усмивката й беше пресилена. — Джой, може ли да закусим долу?
— Да, скъпа — веднага се отзова той и намигна на останалите. — Ще се видим по-късно.
Защо тя не можеше да се отърве от усещането, че ги завари да говорят за нея?
— Предполагах, че ще ми звъннеш един телефон — каза му, когато останаха насаме в асансьора.
— Не можах да се откопча от Мик — обясни той. — След като ми даде ролята на детектив номер две, продължихме да разговаряме. Какво да направя?
— Значи те ангажира?
— Разбира се. И да знаеш, че ми даде роля, за да мога да се грижа за тебе.
— Няма нужда някой да се върти постоянно около мене — каза му тя. — Когато работя, съм съсредоточена в работата си.
— Не се и съмнявам, но все пак около тебе трябва да има някой, който да те пази.
— Каси е навсякъде с мене — отговори му тя, когато излизаха от асансьора. — И напълно ми стига.
— Не и не, скъпа моя — настояваше той. — За снимките на този филм ще имаш нужда именно от мене.
— Не знам, но във всеки случай съм доволна, че всичко е минало добре — тя му стисна ръката. — Трябва да се обадиш на агента си да ти подготви документите.
Той обаче не мислеше, че Маделин Франсис ще се зарадва особено на обаждането му.
— Не искам да се занимавам с този, който е в Ню Йорк — каза той.
— Тогава се разбери с моя агент. Ще помоля Каси да уреди среща.
— Защо не му се обадиш сама?
— Ако искаш, ще го направя.
Излязоха от голямата сграда и пресякоха улицата, за да отидат до кафенето отсреща. Зад тях една след друга профучаха няколко коли, докато шофьорите най-сетне забелязаха Лара. Но това не й направи никакво впечатление.
Когато седнаха, тя извади мобифона си и позвъни в офиса на Куин.
— Мога ли да ти предложа нов клиент? — започна много делово. — Моят добър приятел Джой Лоренцо. Ще трябва да се договориш за работата му в „Отмъщение“ — тя замълча и изчака да й отговорят от другата страна. — Да, Куин, зная, че за този филм няма пари. Моля те, направи каквото можеш — покри слушалката и се обърна към Джой: — Можеш ли да се видиш с него утре сутринта? — Джой кимна. — Добре, той ще дойде при тебе около десет часа. Благодаря ти, Куин.
Тя затвори телефона.
— Готово! — видът й показваше, че явно е доволна от себе си.
Джой се наведе към нея и я фиксира с очи.
— С какво съм заслужил да си толкова добра с мене? — запита той.
— Защото и ти си добър към мене — нежно отговори тя. — Взаимно е.
— И така и ще бъде.
— Досега поне успяваш да се справиш.
Сервитьорката пристигна с отворен за поръчка бележник. Лара си поръча омлет с едно яйце и билков чай, а Джой — кафе и датски сладкиш.
— Видя ли се с Ники тази сутрин? — попита Лара.
Той отрицателно поклати глава.
— Не. Защо?
— Мисля, че ми е сърдита. Попритиснах я, за да те вземат във филма. Но бях сигурна, че няма да ме подведеш.
— Същото вече го знае и Мик — каза той. — Имам много сладки реплики.
— Радвам се, че стана така — промълви тя.
Той протегна ръка през масата и улови нейната. Размениха си твърде интимни усмивки.
Това беше физическата нужда. Не можеха да заставят ръцете си да не се докосват.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
Съмър отново се събуди късно. Явно това се беше превърнало в неин навик, но защо не? Не беше на училище, за да бърза, нито някой й мърмореше за това. В Чикаго й досаждаше само камериерката на татенцето, госпожа Стърн, която беше просто дърта вещица. Ако знаеше какво става под стария й закривен нос, сигурно щеше да припадне.
Беше толкова интересно да е далече от всички тях — да си живее живота без постоянната заплаха от попълзновенията на баща й… без лицето му, надвисващо над нея посред нощ.
Потрепери при спомена за това. Да бъде свободна… Не може цял живот да живее с очакването един ден да се освободи.
Нощес се прибра у дома в четири и в кухнята се сблъска с Ричард, дошъл за чаша вода. Това възнамеряваше да използва за противодействие на основната пречка по пътя си. Имаше си три-четири специални възбуждащи питиета, които обичаше да нарича „гангстери“ — смес от водка, плодов сок и ром. В този момент имаше чувството, че е попрекалила с нещо такова.
— Да не би да се прибираш? — попита Ричард и вдигна поглед към нея.
О, не! Само не проповеди. За Бога!
— Бях у една приятелка — започна да обяснява тя. — Изведнъж в кухнята избухна пламък, всичко се напълни с пушек, затова се прибрах набързо у дома.
Ричард се разсмя.
— Добре си го измислила, мила моя. Запази обаче тази историйка за майка си.
Тя се изкиска. Ричард никога не й даваше много зор. Той е най-готиният. Още не можеше да разбере защо са се развели с Лара. Изглеждаше й адски глупаво. Лара е толкова сладка и хубава — да не повярваш, че някой мъж ще се откаже от нея.