— Единствените места, където ми се е случвало да отида, са били външните снимки.
— Тогава да отидем да се разходим.
— Трябва да проверя какво имам по график.
— Лара — в погледа му светеше лукаво пламъче, — кажи ми честно: преди да се запознаеш с мене, всичко ли си правила по график?
— Мисля, че да — овчедушно си призна тя.
— В такъв случай, веднага щом този филм свърши, ще скъсаме графика ти на парчета, защото отсега нататък за нас започва съвсем нов живот.
Тя се засмя блажено.
— Както кажеш, Джой.
Съмър се срещна с Тина на терасата на един ресторант на „Сънсет плаза драйв“. Тина беше заедно с твърде съблазнителна по-възрастна дама, която според Съмър беше на годините на майка й.
— Запознай се с Дарлийн — представи ги Тина една на друга. — Дарлийн е печена. Тя ще уреди всичко.
— Здравей, Съмър — любезно се усмихна Дарлийн. Косата й беше тъмноруса, сресана назад, а зъбите й блестяха от белота. Беше облечена в скъп тоалет на Шанел, а на ушите и пръстите й проблясваха истински диаманти.
— Здравей — Съмър беше доста впечатлена от очевидната изтънченост на жената.
— Сядай, скъпа — предложи Дарлийн.
Съмър седна до Тина, но успя да забележи идеалния маникюр на Дарлийн.
— Съмър — започна Дарлийн, — научих, че може би ще се заинтересуваш от предложението ми за работа.
Съмър погледна към Тина, която кимна в потвърждение.
— Точно за това, за което вече говорихме — напомни й Тина. — Спомняш си — за кинозвездите.
— Ъ-ъ… да — съгласи се Съмър.
— Така става — меко произнесе Дарлийн. — Една много шик кинозвезда има сериозни намерения да се срещне с тебе. При това е млад.
Колко бързо стават нещата!
— За това ли става дума?
— Интересува ли те?
Нямаше нищо, което да загуби, можеше само да спечели — пари и свободата си.
— Определено — бързо каза тя.
Дарлийн разтвори устни в ослепителна усмивка.
— Какво ще кажеш за петстотин долара в брой?
Съмър не можеше да повярва, че всичко това й се случва.
— Ъ-ъ… много привлекателно — едва успя да изрече тя.
— И още нещо — добави Дарлийн. — Не си девствена, нали? И много добре знаеш как да се грижиш за себе си?
Не, не съм девствена, като се има предвид това, че баща ми ме отвори, когато бях на десет години.
— Да, знам как да се пазя — тя си помисли, че един презерватив и един джойнт ще я спасят от всякакви усложнения.
— Тогава до утре вечер — Дарлийн стана от масата. — Ще уредя всичко, а Тина ще ти съобщи подробностите — и тя кимна на Тина. — Права си, мила. Съмър е много красива.
След това се отправи към един мерцедес, чийто шофьор чакаше на стоянката, седна в него и колата потегли.
— Върхът! — възкликна Съмър. — Коя е тя?
— Нали е страхотна? — възхищаваше се Тина. — Искам да стана като нея. Да можеше само да видиш къщата й!
— Къде се запознахте? — попита Съмър и си отряза парченце пица от чинията на Тина.
— Ами… — поколеба се Тина. — Работех на едно място като модел и една от другите манекенки ме запозна с нея. Дарлийн е страхотна. С нея направих маса пари. Ти също можеш да ги имаш, само че каквото и да стане, не й казвай, че си само на петнайсет… Аз й казах, че си на седемнайсет. Внимавай много.
— Ясно. — Ама за идиотка ли я мислеше Тина?
— И недей да раздуваш за тази работа — предупреди я Тина. — Не казвай нито на Джед, нито на останалите. Това е наша тайна.
— Мога да пазя тайни.
— Знаех си, че мога да ти имам доверие.
Съмър махна на сервитьора и си поръча цяла пица. Нали скоро щеше да стане богата.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
Ричард щракна с пръсти и поръча на сервитьора бутилка „Шардоне“.
— Аз не пия — Лара вече съжаляваше, че се е съгласила да обядва с него.
— Моля те, скъпа — настояваше той. — За доброто старо време.
— Доброто старо време? — тя явно се подразни. — Мислех си, че целта на този обяд е да ми говориш за Джой.
— Да, разбира се, но това не означава, че не можем да се порадваме един на друг, докато си говорим — произнесе думите меко, разчитайки на чара си. — Чаша вино с бившия ти съпруг — да не би да е толкова ужасно?
— Ще бъда откровена, Ричард — погледът й се рееше из салона. — Щях да се чувствам много по-добре, ако Ники беше с нас.
— Защо говориш така? — той явно страдаше, а в погледа му се четеше обвинение. — За Бога, бяхме женени. Пък и не се срещаме тайно.
— Да, прав си — тя безизразно оглеждаше ресторанта. Денят й беше тежък. Най-напред записа няколко телевизионни изявления за Австралия, последвани от едночасово интервю с репортер на списание „Премиера“. Сега пък — обяд с Ричард. Бе се съгласила по-късно да отговори на още няколко въпроса в офиса на „Връзки с обществеността“. Мразеше тази работа — беше давала много интервюта, сякаш включила на автопилот.