След две минути лечителят и Сумак пристигнаха.
— Извинявай, че се забавихме — каза племенницата на Даг и скочи от коня. — Заприказвахме се.
Изглеждаха твърде спретнати и Фаун си каза, че сигурно наистина само са приказвали.
Аркади също скочи от коня си и се приближи към трупа. Притисна ръка към корема си и преглътна с усилие.
— Това е най-гротескното създание, което съм виждал!
— Да — съгласи се Даг. — Представи си силата на същността, която е превърнала мечка в… това чудо за не повече от две седмици.
Любопитството надделя над гаденето и Аркади попита:
— Мога ли да го разрежа?
— Сега? Ти луд ли си?
— Не точно сега. По-късно.
— Ще видим — отвърна Даг.
— Ако имаш късмет, ще ти осигуря достатъчно подобни боклуци, че да имаш избор — обади се Сумак.
— Не съм сигурен, че имам желание — призна Аркади. — Но то е… отсъстващи богове, всичко в него е сбъркано.
— Те ядат ли се? — попита впечатленият Аш.
Всички патрулни изпъшкаха отвратени, освен Даг, който обясни:
— Не. Плътта му е отровна.
— Понякога Езерняците ги дерат — отвърна Фаун, спомнила си брачния дар.
— Не за да използват кожата — уточни Даг. — Само… в специални случаи.
„Когато са причинили прекалено много болка и победата не е достатъчно отмъщение“, реши Фаун.
Даг погледна племенницата си и тя извърна очи. Какво ставаше?
— И сега какво, капитане? — попита Сумак.
На Фаун й се стори, че отговорността се стовари на раменете на Даг като огромен чувал със зърно. Той въздъхна.
— Ще разузнаем. Какво ще кажеш за север?
Сумак стисна устни.
— Това нещо може да си е тръгвало към къщи. Само че ние не видяхме никакви следи. Не разполагаме с достатъчно патрулни, за да се пръснем.
— От север не са идвали пътници през целия ден — припомни й Даг.
— Нито пък от юг — изтъкна Сумак, — но да, съгласна съм, север е най-добрата посока. Дали да не изпратим куриер да доведе помощ? Най-близкият лагер е Лоръл Гап. — Обърна се към останалите и се провикна: — Някой от вас бил ли е в лагер Лоръл Гап?
Патрулните поклатиха глави. Сумак се намръщи.
— Мътните го взели. Не ми се иска да съм аз, но ще се наложи.
— Още не — спря я Даг. — Точно сега сме наникъде, не знаем нищо и няма какво да докладваме.
Очите на Сумак заблестяха.
— Така е.
— Отвори си същността.
Тя изви вежди и по бузите й плъзна руменина, но очевидно се подчини.
Даг я огледа, без да каже и дума.
— Всеки да си избере партньор и да поеме напред. Не се отдалечавайте на повече от пет мили. Вижте дали ще намерите някакви следи от злина. Аз ще се опитам да организирам — Даг погледна фермерите и въздъхна — тях.
— Добре. — Сумак се метна на седлото и огледа не патрулните, а конете им. Очевидно прецени, че конят на Бар е най-бърз, и нареди: — Бар, ти идваш с мен!
Аркади вдигна ръка, когато тя препусна напред, но я отпусна, щом разбра, че не го е видяла. Двамата патрулни се стрелнаха напред, изпод копитата се разхвърча кал.
Фаун се замисли за последния разговор между чичо и племенница. „Разбира се.“ Даг проверяваше дали Сумак не е заченала, преди да я изпрати на разузнаване. Не че просто се грижеше за нея и плода — бременните жени, както Фаун бе научила на собствен гръб, бяха любимата плячка на злините. Новата искра в тях ги превръщаше във фарове, в ходеща стръв. Фаун и Бери може и да бяха прикрити от новите щитове — тя докосна ореха на врата си, — ами Вайо и Кала? „Езерняците ще разберат дори жената все още да не знае. Те знаят кога да вземат мерки.“ Децата бяха следващата любима храна на злините. Тя погледна към каруцата на Басуд. Плачът бе заглъхнал.
— Добре — надигна глас Даг, — сега всички тръгваме към следващия поток. — Той посочи плитък поток на стотина крачки напред. — Да използваме възможността да напоим животните. Бъдете готови, може да се наложи да бягаме.
По този начин всички щяха да се махнат по-далече от миризмата на мъртвия глинен, каза си Фаун. За да даде пример, тя яхна Сврачка и пое напред.
Четвърт час по-късно Даг се обърна към Сейдж.
— Не можеш да вземеш наковалнята! — Прокара пръсти през косата си. — Ако злината е наблизо, най-добрият ни шанс е да зарежем каруците и да бягаме с конете. Ако хване някой от вас фермерите в обсега на усета си за същност, ще ви замъгли ума, ще ви омае, а после просто нямаш представа колко зле става. Първо се спасявате вие, след това оръжието и животните, накрая храната, ако има време. Нищо повече. Отсъстващи богове, всяко Езерняшко дете е научило всичко това до петата си година!