— Имах си малка помощница — отвърна Даг.
— Ти на кого казваш „малка“? — озъби се Фаун, но на бузите й цъфнаха познатите трапчинки. Той не се сдържа и също се усмихна.
Аркади въздъхна.
Даг се притесни.
— Освен че съм несиметричен — продължи Даг, — ти спомена нещо за изчистване на замърсената ми същност. Какво имаше предвид? — Да не би лекът против замърсяване след лечение на същността да се окажеше нещо простичко и много елементарно? „Внимавай и се пази“ едва ли е най-подходящият съвет при спешни случаи.
— Трябва да призная, че все още не знам. Ти си най-странният сбор от загадки, който ми е попадал.
— Отначало ми се струваше, че същността ми се чисти сама, че се лекува сама и просто й трябва време. Мислех, че става по същия начин както с подсилването, което се поема от болния, или същността на храната. Предполагах, че просто съм поел прекалено много, прекалено бързо.
— И двете, въпреки че някой би казал, че фермерската същност ти идва в повече.
„Някой или Аркади?“ Даг се намръщи.
— Само че същността, която едва не ме задуши, беше на Езерняк. — Но пък Крейн беше омърсен Езерняк. — В интерес на истината, същността на храната ми даваше сили. Поне след като се научих да се ограничавам до семена, вместо да изтръгна същността на нещо по-голямо.
— Съсипа сладкиша ми и ти стана зле — подхвърли заядливо Фаун. — Защото беше сготвен и мъртъв, помниш, нали?
— Май да — отвърна Даг. — Това ми напомня, че имам намерение да пробвам с жива риба — дребна рибка! — побърза да се поправи, когато забеляза ужаса по лицето й.
Аркади изгъргори ужасено:
— Недей! В никакъв случай! През следващите няколко дни — докато не ти дам разрешение — няма да изтръгваш същността на абсолютно нищо! Не и преди да усетя, че някои от пораженията ти се чистят сами. Та това ми напомня, че…
Стана, отиде при полиците и взе перо, шишенце мастило и книгата, в която записваше случаите си. Остави всичко на масата, отвори на нова страница, топна перото в мастило и започна да пише. Вдигна поглед и заговори разсеяно.
— Не се заслонявай, ако обичаш.
Минаха няколко минути. Аркади пишеше, а Даг присвиваше очи и се опитваше да прочете бележките за състоянието на същността си, макар да му беше трудно, защото Аркади пишеше грозно и използваше много съкращения. Лечителят се беше заслонил и светлият ореол на усета му не разкриваше нищо.
— Готово — каза най-сетне Аркади. — Трябваше да го запиша още вчера. Съвсем ясно е, че… Е, може и да не е чак толкова ясно. Няма да боравиш със същността си, преди да ти разреша, разбрахме ли се?
— Ама… — обади се неуверено Даг — няма ли да има лечение? — „Това е просто началото — скастри се сам. — Да не си шестнайсетгодишен хлапак, тръгнал на първия си патрул, толкова глупав, че си въобразява, че веднага ще извърши подвизи?“ Нямаше смисъл дори да спори. „Ами проблемът с Грийнспринг?“ Този проблем си оставаше. Само че цялото това внимание, насочено към същността му в този спокоен южен лагер, съвсем не помагаше на опустошения Север.
— Нямам никакво желание заразата, обхванала същността ти, да плъзне из целия лагер. Поне докато не разберем каква част от проблемите произлизат от нея.
Даг кимна с неохота. Понечи да попита: „А как ще лекувам фермерите? Тях не ги интересува, че съм поел фермерска същност“, но се сети, че Аркади може да му забрани да поема чужда същност, въздъхна и се примири, че временно е поставен под карантина.
6.
Даг се заинати, реши, че ще сподели изолацията на Фаун, и когато не беше на смяна, се затваряше в дома на Аркади. От медицинската шатра често му изпращаха хора. Той разделяше времето си между обичайните чирашки задачи, които му възлагаше Чала, като се съобразяваше с недъга му, и обикновеното наблюдение. Междувременно научаваше имената, опознаваше родовете и отношенията между хората в Ню Мун, ала така и не установи какво мислят тукашните хора за него. Беше ясно, че лагерният лечител трябва да опознае хората си, също както патрулният познава пътеките в района, който обхожда.
Бар и Ремо обиколиха лагера и много скоро измислиха начин как да постъпят в патрула уж на разменни начала. Даг одобри идеята им: така поне щяха да оползотворят времето си, да не натоварват съседките на Аркади със задължението да ги хранят през следващите две седмици и да се отплатят на хората от лагера, задето ги бяха приели. Оказа се, че споделят намеренията си с Даг не защото търсят одобрението му, а защото искаха да вземат назаем споделящия му нож.