Едва сега Фаун разбра защо в кухнята на билкаря работата никога не свършва. След като приготвеха отвари за нуждите на лагера, билколечителят и помощничките му правеха нови, с които търгуваха, както днес. Някои от лековете не бяха много по-различни от онези, които приготвяха майката на Фаун и леля Нати, но лечител Ливън ги подсилваше, за да станат по-ефикасни и — това бе особено важно за него — еднородни. За разлика от лековете за всякакви болести, които се предлагаха на пазара в Удавената махала и за които Даг твърдеше, че съдържали главно алкохол — може и да си болен, но ще си толкова пиян, че няма изобщо да ти пука, беше вметнал Бар, — лековете на Езерняците действаха върху определени болежки. Имаше очистително против глисти за хора, коне, едър рогат добитък и овце; ефективни лекове за треска; в Уест Блу холера нямаше, но тук се появяваше, особено през дългите горещи лета; горчив прах против болка от върбова кора и мак, какъвто Даг бе използвал, когато си беше счупил ръката; тинктура от попадиино семе за проблеми със сърцето; сив прашец, с който местните ръсеха раните, за да избегнат инфекции.
На сечището имаше много Езерняци, които разпъваха навеси и редяха сергиите си. Днес предлагаха ръчни изделия, каквито Фаун не бе виждала: фини кожи, които не изгниваха, въжета и конци, които не се късаха, железарски инструменти, които не ръждясваха, остриета, които не се затъпяваха. Фаун помогна на момичетата да подредят стоката, след това седнаха и зачакаха купувачи.
Не се наложи да чакат дълго. Към обед заприиждаха фермери, някои с раздрънкани каруци или файтони, други яздеха коне или мулета. Денят щял да мине бавно, обясни Нола на Фаун: на пазара имало работа през лятото, когато пътищата били по-добри. Повечето хора тук вече знаели какво се предлага, знаели си имената и търговията вървяла бързо.
Богато украсена каруца, теглена от четири сиви коня, излезе на сечището. От нея слязоха петима: много добре облечен фермер с прошарена коса, слугиня, която се грижеше за момченце, коняр, който веднага се зае да четка конете, и жена с прошарена коса, очевидно съпруга на фермера. Бе половин глава по-висока от него, но чудесно облечена, в пола за път, прилепнал жакет и елегантни ботуши, пясъчнорусата й някога коса бе сплетена на плитки. Отправи се без колебание към един от въоръжените патрулни в края на сечището и заговори с него. След малко той кимна и с известно нежелание тръгна нанякъде.
— Виж! Тя се върна! — промърмори Нола.
— Виждам — отвърна тихо Чери.
Момченцето сграбчи ръката на баща си и го поведе да разгледат какво се предлага по сергиите. Високата жена се огледа и тръгна право към масата с лековете. Фаун примигна. Въпреки че носеше фермерско облекло, жената имаше фината костна структура и ясните сребристосини очи на чистокръвна Езернячка.
И погледна Фаун със същата изненада, с която Фаун оглеждаше нея.
— Отсъстващи богове — възкликна жената, без да крие колко се забавлява. — Да не би в Ню Мун вече да приемате фермери? Чудо на чудесата!
— Не, госпожо. — Фаун вирна брадичка. Всъщност едва се сдържа да не докосне чело, както правеше Даг, но не бе сигурна дали жената няма да приеме поздрава за подигравка, така че стисна ръце в скута си. — На гости съм. Съпругът ми е Езерняк от Олеана и се учи за лечител при Аркади.
— Нима?
Тъй като не бе сигурна какво означава това възклицание, Фаун се усмихна приятелски. Очите на жената проследиха брачната връв, показала се изпод маншета на лявата й ръка, и тя се наведе и протегна пръсти, но веднага се овладя, изправи се и заговори по-любезно:
— Може ли да погледна? Та това е истинска брачна връв!
Фаун вдигна ръкава и сложи ръка на масата.
— Да, госпожо. С Даг си ги направихме в Олеана.
Момченцето притича към майка си, но се засрами, стисна полата й и зяпна Фаун. Мъжът го последва и прегърна жената през кръста.
Лицето й за миг застина, което издаде, че е протегнала усета си за същност.
— Как така? — попита тя, без да крие удивлението си.
— Даг вплете своята същност по традиционния за Езерняците начин. Когато дойде ред да изработя моята връв, открихме, че същността ми ще последва живата ми кръв във връвта, и Даг я убеди да остане там.
— Кръв? Никога нямаше да се сетя…
Мъжът наблюдаваше тревожно профила на съпругата си. Тя го погледна, вирна брадичка и заяви: