— Няма значение. Не ми трябва. — Фаун не бе сигурна какво чувство стопли очите й — може би гордост? Или пък облекчение? Жената си купи прахчета против болка, лек за малария и половината от запасите им сироп, който облекчаваше жените със сутрешно гадене. Плати с истинска монета от Греймаут — извади я от тежка кесия. После заедно със съпруга си и сина си се върна при файтона, където слугинята подреждаше обяда.
— Коя е тази жена? — попита Фаун момичетата. — Прилича на Езернячка. Оттук ли е?
— Беше. — Нола не скри разочарованието си. — Беше патрулна, но преди десет години избяга, за да се омъжи — ако това може да се нарече брак — за тоя фермер.
— Казват, че имал няколко фабрики в Мос Ривър Сити — добави Чери и кимна към каруцата. — Построил й триетажна къща с изглед към реката, цветята стигали чак до водата.
— Прокудили ли са я?
— Би трябвало — отбеляза Нола. — Само че хората от нейната шатра не поискаха подобно нещо от лагерния съвет.
— Смешно е, когато се каже, че прокуждат дезертьорите — въздъхна Чери. — Почти никой от тях не се връща и роднините им нямат право нито да разговарят с тях, нито да ги посещават в земите на фермерите. Ако роднините тръгнат след тях и ги довлекат обратно, повечето си заминават при първа възможност. Почти никой няма желание да ги преследва, за да ги обесят. Някои настояват, че след като човек няма желание да живее тук, по-добре да върви другаде, преди да зарази и останалите с вредното си настроение.
— Много хора ли напускат лагера?
Чери сви рамене.
— Не много. Десетина годишно.
На езерото Хикори подобно нещо бе нечувано. Ако във всеки лагер на юг имаше хора, които търсеха щастието си другаде, това бе важно. А и по всичко личеше, че на поста пред лагера пропускат само в едната посока.
След малко по изровения път се приближиха трима Езерняци — възрастна жена и двама русокоси младежи. Седнаха при семейството от Мос Ривър и заговориха тихо. Възрастната жена каза нещо на момченцето и то избухна в смях, а Езернячката във фермерски дрехи отпусна ръка на корема си и тримата новодошли се усмихнаха. След известно време семейството на фермера събра нещата си и каруцата потегли. Възрастната жена дълго гледа след тях.
До заслона спря малка каруца и младежът, който я караше, скочи и свали две щайги. Остави ги до масата с лекарствата и свали още две. Фаун надникна вътре и видя, че са пълни със стъклени буркани и увити в слама бутилки.
Уморен не по-малко от коня, човекът остави щайгите и рече:
— Да не би да съм закъснял? А, добре! Нямам много пари, но знам, че това ще ви послужи.
Чери и Нола бяха доволни — винаги имаха нужда от хубави стъклени буркани в шатрата — и коленичиха, за да огледат стоката. Младият мъж пък огледа изненадано Фаун.
— Здрасти! Ти не си Езернячка!
— Не съм, господине. — Обръщението бе твърде ласкателно за толкова млад мъж, но в това нямаше нищо лошо. Тя повтори вече до болка познатото обяснение, което използваше пред всеки клиент. — Но съм омъжена за Езерняк. Съпругът ми е от Олеана и е тук, за да учи за лечител.
— Я виж ти! Не си достатъчно голяма, за да си омъжена!
Фаун премълча. Знаеше, че ще се почувства пораснала, когато подобна забележка започне да й доставя удоволствие, вместо да я дразни.
— На деветнайсет съм. Всички мислят, че съм по-млада, защото съм дребна. — Тя изпъна гръб, та непознатият да види, че извивките й съвсем не са на дете.
— Деветнайсет! — повтори той. — Виж ти! — Той самият беше на същата възраст, със свежо лице, кестенява коса и сини очи. Бе жилав като Уит, но по-висок. — Сигурно съпругът ти е важна клечка, след като е успял да те вкара в лагера. Обикновено не пускат фермери.
Фаун сви рамене.
— Не ни приютиха като членове на Ню Мун. Тук сме за малко. Даг ми намери работа, след като вече нямаше какво да плета и започна да ми домъчнява за вкъщи. Той беше патрулен в Олеана, но откри, че има призвание за лечител. На фермери — добави тя гордо. — Досега никой не е правил подобно нещо.
Младежът зяпна.
— Не е възможно! Нали фермерите полудяват, когато Езерняците прилагат магиите си върху тях?
Доста точна забележка, но може би той не беше чак толкова зле осведомен както останалите.
— Даг мисли, че е решил проблема с омайването и как да помага на хората. — След това добави честно: — Все още обаче не знае дали не причинява вреда на самия себе си. Начинаещ лечител е, но смята, че ще се справи… Според него фермерите в Олеана трябва да научат много повече за Езерняците, защото там има много злини — морящи твари, — непрекъснато се появяват нови и е опасно, ако хората не знаят с какво си имат работа. Според него работата на лечителя е и да учи хората.