— А… морящите твари… те много ли зло причиняват?
— Не, защото патрулите в Олеана не ги оставят, но работата им може да стане по-лесна.
Младежът потри уста.
— Двама приятели мислеха да идат да живеят в Олеана. Истина ли е, че там има свободна земя? И че я дават просто така?
— Трябва да се регистрираш в най-близкото село, при писаря, да разчистиш дърветата и камъните, да извадиш дънерите. Има работа, ако си готов да превиваш гръб. Двама от братята ми точно така направиха, на границата с горите на Езерняците. Най-големият ми брат наследява фермата на татко, разбира се.
— Да, и моят — въздъхна младежът и добави: — Казвам се Финч Бриджър. Домът на родителите ми е на десет мили. — И посочи на югоизток.
— Фаун Блуфийлд — представи се Фаун.
— Приятно ми е! — Той протегна загрубялата си ръка, Фаун я пое и се усмихна. — А зимите в Олеана не са ли много сурови?
— Даг казва, че най-страшно е край Мъртвото езеро. И тежко. Да си приготвиш храна, фураж за добитъка, дърва за огрев и топли дрехи.
— Сняг има ли?
— Разбира се.
— Тук само веднъж съм виждал сняг, а по обяд вече се беше стопил. Зиме тук вали само студен дъжд.
— През зимата е тихо и спокойно. А пък колко е весело, когато изкараме шейните. Татко слага звънчета. — Фаун усети, че й домъчнява за дома при този спомен.
— Виж ти — каза Финч, след като си представи картината. — Сигурно е весело.
Нола и Чери приключиха с броенето и се върнаха при масата, а Финч бръкна в джоба си и извади няколко монети.
— Кажете ми за колко стига… Трябва ми от това и от това… не мога да не взема и от това, защото жив ще ме одерат.
Взе всичко, което бе останало от лекарството против повръщане, и Фаун изви вежди.
— И ти не изглеждаш достатъчно голям, за да си женен.
— Аз ли? — Той се изчерви. — За снаха ми е. Пак чака бебе и й е толкова лошо, че не може да вдигне глава. Затова оставих другата работа и дойдох тук.
— Сиропът ще спре гаденето — увери го Фаун. — Дори вкусът му е поносим, като за лекарство. — Прииска й се да бе имала от този сироп, когато й се налагаше. Побърза да прогони неприятния спомен. Бе изгубила бебето, преди да започне да повръща и всички да разберат; беше си представяла момиченце с игриви очи, вече пораснало колкото момченцето на Езернячката.
Младият Бриджър внимателно подреди лекарствата в каруцата, после свали от нея шест издути чувала, които приличаха на претъпкани с пух възглавници, и ги отнесе някъде. Върна се с един от тях, вече пълен само наполовина. Подаде й го.
Фаун надникна. Беше пълен с непреден памук.
— От какво друго имаш нужда? Не знам колко струва. — Тя погледна Нола за помощ.
— Нищо не струва. Това е подарък.
— За мен ли? — изненада се Фаун.
Той кимна.
— Не мога да го приема!
— Той остана. Няма смисъл да го връщам.
— Ами… благодаря!
Той кимна отново.
— Няма защо. Ами… беше ми приятно, Фаун Блуфийлд. Надявам се при теб всичко да е наред. Кога тръгвате на север?
— Още не знам. Всичко зависи от Даг.
— А, ясно. — Той се застоя, сякаш искаше да каже още нещо, след това погледна слънцето, усмихна й се отново и тръгна.
След половин час един фермер купи последното лекарство от масата — буркан с мазило за напукани конски колене — и си замина. Трите момичета помогнаха на другите Езерняци да приберат масите и да навият навесите. Чери и Нола бяха доволни, че са събрали толкова пари и са получили безценните буркани и шишета. Поеха с количката, натоварена с разменената стока. Фаун се обърна към сечището и си помисли, че мястото й се бе сторило съвсем различно, когато го видя за пръв път.
Така беше и с всяко друго място. Спомни си малката река под Уест Блу. Зиме я сковаваше лед и изглеждаше напълно неподвижна, но водата отдолу тайно подронваше брега, докато един ден не отнасяше цели буци пръст. След колко ли време тези южни Езерняшки лагери щяха да се разпаднат по същия начин? Тази мисъл я разтревожи.
Докато Фаун вадеше обяда от кошницата, зазвуча далечен звън. Аркади скочи, пусна хляба и сиренето на масата, пийна глътка горещ чай и подкани Даг:
— Хайде. — След миг колебание се обърна към Фаун. — Ти също, Фаун.
Забързаха към шатрата на лечителите. На вратата Аркади спря и стисна ръката на Даг.
— Мислех, че ще имаш поне още седмица за обучение, но нищо, и така ще се справим. Ще правиш каквото ти кажа и няма да се колебаеш. Махни куката, само ще пречи.