— Коя ужасна балада?
— За двамата патрулни.
Той така и не успя да си спомни думите, но поне се сети за коя говори — драматичен разказ за двама партньори, откъснати от патрула и попаднали на опасна злина. Нито един от двамата не разполагал със зареден нож, но и двамата носели посветени. Разразил се спор кой да направи саможертва и да сподели смъртта си веднага и кой да отнесе новината на скърбящата вдовица или годеница и спорът продължаваше цели три сърцераздирателни куплета. Песента бе много популярна на север, хората танцуваха, когато я чуеха. Не че подобни трагедии не се случваха в истинския живот, но Даг предполагаше, че обстоятелствата не са били толкова ясни.
— Та това е просто песен — опита се да възрази той.
Тя стисна инатливо устни.
— Нищо, ти ми обещай.
— Обещавам ти, Искрице.
Целуна устните й с надеждата да се отпуснат.
Тя се отдръпна, вгледа се в очите му и каза:
— Дано да си вярваш.
8.
Една вечер Фаун, Даг и Аркади се върнаха късно от шатрата на лечителите — беше се наложило да лекуват дете с необичайно силна треска — и видяха, че в кошницата с вечеря на прага има писмо.
Аркади прочете надписа и изви вежди.
— За теб е. — И подаде листа на Фаун. — Сигурно куриерът го е донесъл.
Тя с изненада прочете своето име, името на Даг и „Домът на Аркади, лагер Ню Мун Кътоф“, изписани с разкривения почерк на Уит. Уит не обичаше да пише писма, което означаваше, че иска да съобщи нещо важно. Отнесе писмото до кръглата маса, докато Аркади палеше огъня, за да направи поредния чай. Даг сложи кошницата на масата, запали свещи, след това се наведе над рамото й. Беше угрижен.
— Да не би нещо да не е наред?
— А, не — отвърна тя и вдигна писмото, за да вижда по-добре на трепкащите пламъчета на свещите. Почеркът на Уит бе четлив, макар на места да изглеждаше съвсем разкривен. — Уит пише, че Бери е открила купувач за „Завръщане“, който иска да използва лодката за дом. — „Завръщане“ беше значително по-здрава от повечето лодки, строени от готовите за приключения момчета от Олеана, които прииждаха от горните притоци на Грейс, и Бери бе доволна, че последната лодка на баща й няма да бъде превърната в дървен материал или пък още по-зле — използвана за подпалки. За съжаление, козата Дейзи щяла да бъде продадена с плаващия дом. — Освен това казва, че Бери намерила работа на всички при капитан, на когото имала доверие, и той щял да отплава нагоре по реката много скоро, за да хване зимното пълноводие. Всички щели да пътуват заедно — Уит, Бо и Ход щели да гребат, Хоторн ще го използват като момче за всичко, а тя щяла да им е цигулар. — Бери се надяваше да намери лодка, която да приюти всички, и когато Даг и Фаун тръгнаха от Греймаут, все още не бе попаднала на нещо подходящо. На Уит му се искаше да тръгнат по суша, но ако плаваха, щяха да заработят повече пари. — Уит пише, че ако решим да тръгнем с тях, ще ни чакат в Греймаут до края на седмицата, ако ли не — да му пиша, за да му кажа кога да ни чака в Клиъркрийк.
— Хм — изсумтя Даг.
Тя вдигна поглед.
— Трябва да му отговоря веднага, иначе писмото може и да не стигне до него навреме. Какво ще правим, Даг? Когато тръгнахме за Ню Мун, мислех, че ще останем няколко дни, а вече сме тук повече от месец.
Даг не отговори веднага, а пристъпи към мивката, за да си измие ръцете преди вечеря, ритуал, на който Аркади много държеше. Фаун го последва. Докато наредят масата, Аркади бе готов с чая.
— Обучението ми все още не е приключило — каза Даг.
Аркади изсумтя:
— Ти още не си започнал. Давам ти две години. На повечето чираци им трябват три или четири.
— Две години! — ахна Фаун.
Даг кимна едва забележимо и каза:
— Вече ми е ясно защо отнема толкова време.
— В интерес на истината — продължи Аркади, — лечителите не спират да се учат един от друг, а също и от пациентите. Често срещаните болести бързо се превръщат в рутина — а смея да твърдя, че ти си най-упоритият чирак, който съм имал, — но не можеш да пришпорваш опита. Просто трябва да изчакаш да попаднеш на някои болести.
Даг отхапа залък хляб и масло, сдъвка, преглътна и попита:
— А кога според теб ще съм готов отново да работя със същността си?
Аркади не отговори веднага, а стана, отиде до полиците, свали познатата малка книга и я отвори. Вдигна нетрепващ поглед към Даг, след това, без да обръща внимание на трохите, записа нещо, духна върху буквите, за да изсъхнат по-бързо, и каза:
— Утре.
Даг се изненада, но остана доволен.