— Не, тя се справи успешно. Човекът дори не беше омаян. — Аркади пое дълбоко дъх. — Слухът се разнесе. Дойде друг уплашен фермер, след него трети. Започнах да я придружавам. Една от болните жени бе силно омаяна и започна да обикаля лагера. Съпругът й реши, че сме й направили магия, така че ме причака и се опита да ме убие. За щастие наблизо имаше патрулни, които ме спасиха и го прогониха.
— Всичко тръгна към провал, когато пред портата на лагера се вдигна бунт, организиран от роднините на тежко болни фермери, които се опитваха да влязат, за да ни изведат насила — продължи той. — Патрулните ги отблъснаха, но се проля много кръв и от двете страни — един патрулен падна, двама фермери също. Лагерният съвет реши да прекрати цялата тази работа, като ни изведе през нощта. Отведоха ни тайно в лагера Мос Ривър, за да продължим обучението си. Езерняците от Хачет Слау даваха неточни указания на онези, които се опитваха да ни открият. С това приключиха експериментите ни с фермерите. — Аркади вдигна сърдит поглед към Даг. — Тъй като нямам никакво желание да преживея този кошмар повторно, докато си в Ню Мун Кътоф, ще стоиш далече от фермерите. Разбрахме ли се?
Даг кимна като порицан патрулен.
— Да, лечителю.
Аркади продължи по-меко:
— Това, разбира се, не се отнася за Фаун. Тя не влачи след себе си кръвожаден съпруг фермер, нито пък роднини, които да организират бунт. И едва ли ще създаде проблеми в лагера. — След малко добави: — Поне не в този смисъл.
Фаун сви вежди, напълно объркана.
— А какво стана със съпругата ви, господине?
Даг бързо поклати глава, но дали се опитваше да й каже: „Не питай!“ или „Ще ти обясня по-късно“, тя така и не успя да разбере.
Аркади отговори веднага:
— Напоследък работи в лагера Мос Ривър.
Думите му прозвучаха остро, затова Фаун премълча останалите въпроси, които напираха.
— Като гости — рече Даг, — двамата с Фаун сме длъжни да се съобразяваме с правилата на лагера. Няма да създавам неприятности.
Фаун не бе сигурна какво означават скептично извитите вежди на Аркади, но напрежението намаля и той кимна, после отвори уста, сякаш се канеше да добави нещо, но се отказа и започна да се храни.
Едва когато си легнаха в свободната стая в дъното на къщата, Фаун започна да разпитва.
— Каква е цялата тази работа с госпожа Аркади? Госпожа лечителка Аркади, както разбирам. За момент ми се стори, че Аркади ще каже, че е убита от фермери, но май не е това.
Даг въздъхна и я притисна до себе си.
— Преди няколко дни Чала ми разказа какво е станало. Аркади и съпругата му работили заедно в шатрата на лечителите години наред. Били партньори и съпрузи, много близки, но имали същия проблем като Ютау и Сари.
— Нямали деца ли? — Бе наистина тъжно, че двойката от езеро Хикори бе решила въпроса, като бе привлякла нов член в брака, братовчеда на Ютау Рази. Това не бе естествено, каза си Фаун. Но пък дечицата им бяха толкова сладки, независимо колко родители имаха.
Даг кимна.
— Проблемът не бил в зачеването. Спонтанните аборти следвали един след друг и с всяка година ставало все по-зле. Чала казва, че Аркади бил много разстроен, защото като главен лечител мислел, че е негово задължение по някакъв начин да се справи с този проблем. Тъй като проблемът не бил решен навреме, станало по-лошо, когато се задълбочил. А той е често срещан — особено в лагерите на север. Двама се свързват с брачни върви, роднините им чакат с нетърпение сладките дечица, но така и не се получава. Двамата с Каунео… — Той прехапа устна.
Тя го погали.
— Не е нужно да ми разказваш, ако не искаш.
Той кимна, но въпреки това продължи:
— Не бяхме заедно много дълго, за да разберем, че сме изправени пред проблем. Един месец бяхме изпълнени с надежди… Както и да е, говорехме за Брина, съпругата на Аркади. Тя остарявала, времето й изтичало и най-неочаквано поискала да срежат брачните върви.
Езерняшкият развод. Фаун кимна.
— Аркади никак не се зарадвал, но не направил нищо, за да я спре. Разделили си шатрите в Ню Мун и Мос Ривър и много скоро тя се обвързала с овдовял патрулен от другия лагер. Родили им се две деца. Сигурно вече са пораснали.
Фаун се опита да реши дали краят е щастлив, или не. За единия да, за другия — не.
— И защо ли Аркади не се е оженил втори път?
— Дори усетът ми за същност не ми помага да разбера какви мисли му минават през главата. Личи си, че е чувствителен човек, че съпричастността му към болката на другите не се е появила в резултат на обучението му.