— Затова ли е толкова… Дори не знам как да го кажа… спретнат? Може би безпокойството разстройва същността му?
— Може и така да е, Искрице.
Тя се сгуши в него и го целуна по ключицата. Ръката му се плъзна по бедрото й. Преди да заговорят за нещо друго, тя попита:
— Какво да пиша на Уит и Бери?
Той въздъхна неуверено.
— Какво искаш да направим, Искрице?
Тя се притисна до него и спря думите, преди сами да изскочат от устата й. „Искам да си отида вкъщи“ беше пълна безсмислица. Къщата в Уест Блу щеше да премине в ръцете на съпругата на най-големия й брат. Даг бе почти прогонен от езеро Хикори. Единственият дом, който имаха, бе одеялото, проснато на чужд под. И Даг. За тях двамата бе напълно достатъчно.
„Но не и за трима.“
Може би дори повече. В рода на Фаун често се раждаха близнаци. Да останат тук цели две години? Това й се стори безкрайно много, макар за Даг да бе колкото една въздишка. Много неща можеха да се случат през тези две години. Раждане. Смърт. И двете.
Мислите й препускаха прекалено бързо и се лутаха. Тя се опита да ги овладее. В момента можеше да мисли за ден, седмица, най-много месец напред.
— Видях реките и ми харесаха. Видях и морето. Все още ми се иска да попътуваме през пролетта, както ти… — спря се, преди да изрече думата „обеща“, — ми разказа. Няма значение коя пролет.
Той не отговори.
Аркади бе казал колко време ще отнеме на Даг да стане истински лечител, но не бе казал, че новият му чирак и булката фермерка са добре дошли толкова време. Това за двете години наблюдение ли бе, или предложение?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Ще пиша на Уит и Бери, че няма да се видим. Може ли да изпратим писмо оттук чак до Клиъркрийк?
Даг стисна устни, сякаш се опитваше да си представи разстоянието, пътищата, които използваха куриерите, и разположението на лагерите.
— Да. Но пък няма гаранция за колко време ще пристигне.
Пътуването срещу течението беше бавно и трудно: необходими бяха четири месеца, дори повече от Греймаут до Трипойнт в сравнение с шестте седмици по течението. Пътят по суша през Трипойнт Трейс беше много мили по-къс, по-бърз, ако се пътува на кон и без товар, но не бе никак подходящ за големи товари. Можеха да тръгнат от Ню Мун след седмици или дори месеци и да пристигнат преди Уит и Бери… у дома. В този момент се замисли. Или пък в Клиъркрийк. Щяха да са драги гости там, в това не се съмняваше. Преглътна.
— Ще му пиша, че ако не се видим в Клиъркрийк до сезона на ягодите, да чака ново писмо.
Даг кимна.
Бе очевидно, че и той самият не може да отговори на въпроса тази вечер. „Даг, какво ще стане с нас?“ Тя така и не зададе въпроса. Вместо това вдигна глава, за да го целуне.
Даг заведе Фаун до работилницата на Вейв, където се бе захванал с новия си споделящ нож, тъй като имаше нужда от чевръстите й пръсти. Вейв бе наблюдавала как Фаун лъска и гравира бедрената кост, как Даг подава подсилване към костта и порязва пръста си, та кръвта да покапе върху острието и по този начин да го свърже с ножа. Накрая напрежението й се стопи и тя престана да се тревожи, че в работилницата й има фермерка. Това бе поредната победа за добродушието на Фаун и ярката й същност. От друга страна, тя бе навлязла дълбоко в тайните на Езерняците, а това означаваше много.
Даг се възстанови от разтърсващата болка на обричането значително по-бързо, отколкото когато обработваше ножа на Крейн — този може и да не бе толкова елегантен, но поне не бе прекомерно зареден. Накара Фаун да гравира неговото име и името на донора от двете страни на острието, след това взе назаем ореха, който й бе подарил за рождения ден, и го сложи пред Вейв.
Тя стисна устни и го погледна.
— Какво е това? Да не би да си се упражнявал как се прави обвързване? Същността е прекалено наситена.
Даг поклати глава.
— Идеята ми беше друга. Питах се дали ти няма да ми дадеш някаква друга идея. От известно време ми се искаше да направя нещо за Фау… за фермерите, за да ги предпазва от злините, както например заслоняването прикрива патрулните. Няма да е по същия начин, защото не виждам фермерите да обърнат същността си напряко на света, както правим ние. Трябва да е нещо друго. Нещо, което не би затруднило нито един добър създател.
Вейв го погледна стреснато.
— Да не би да искаш създателите Езерняци да си хабят силите, за да правят щитове за фермерите? Откъде да намерим толкова време?
— Продавайте ги, както и останалите подсилени предмети.
— Знаеш, че продаваме единствено простички неща. Тези твои щитове — ако изобщо могат да бъдат направени — няма да са толкова обикновени.