— Ела пак, ако се сетиш за нещо — каза тя приятелски на Даг, когато двамата с Фаун заслизаха по стълбите пред верандата.
Той се усмихна.
— Ти също.
Вятърът духаше от юг. Слънчевите лъчи пронизваха влажния въздух. Фаун си представяше, че след няколко седмици ще е истинска пролет и насажденията ще избуят, а дърветата ще се покрият със зеленина. Този следобед й се стори достатъчно топло, за да излезе на откритата тераса на Аркади с изглед към езерото и да продължи с калъфа за новия споделящ нож на Даг. Езерняците от Юга правеха калъфите от кожа, някои ги украсяваха със сребро, дори със злато, но този щеше да е съвсем обикновен, в стила на северняците. Семпъл и смъртоносен, като мислите й. Стараеше се много, сякаш трябваше да опази гордостта си пред очите на врага.
Аркади излезе с чаша чай в ръка, погледна за момент работата й, след това се опря на парапета на верандата и се загледа към кея, където Даг, с гръб към къщата, правеше нещо.
— Какво прави? — попита раздразнено Аркади. — Какво има в онези чували?
— Орехи — отвърна Фаун, без да вдига поглед от работата си. — И кутия с мишки. И стъклен буркан.
— Мишки ли?
— Няма да им изтръгва същността! — побърза да уточни тя, когато забеляза, че Аркади се мръщи. — Обеща ми много да внимава. — Преди малко бе отишла да провери как напредва работата на Даг. Беше му занесла орехите и буркана, но го накара сам да си хване мишките. Имаше граници на готовността на една съпруга да подкрепя мъжа си. Въпреки че завинаги щеше да запомни как мишките наизскачаха от гората и се втурнаха към кутията, която бе приготвил. — Каза, че е готов да се откаже от опитите да направи щит за цялото тяло, също като коженото палто, което имал навремето и мислел, че отблъсква стрелите. За момент се получи, но след това мишките не можеха нито да дишат, нито да тичат. — Това го бе принудило да призове нови мишки от гората и накара Фаун да престане със съмненията си за успеха на начинанието. По този начин Даг можеше да направи много опити, да се поучи от грешките и провалите. По-късно щеше да намери начин да защити и нея, очевидно доста по-късно. — Сега се върна на опитите да създаде щит.
— Лудост — измърмори Аркади.
— Ако успее — изтъкна преданата Фаун, — ще спаси хиляди хора.
— Хиляди — въздъхна Аркади. — Богове. — Отпи нова глътка чай и пак се загледа надолу с непроницаемо изражение.
— Когато съпругът ти се появи на прага ми — продължи след дълго мълчание Аркади, — реших, че е някой обикновен човечец, дори глуповат. Окъсан, неугледен, мрънка както всички северняци, сякаш устата му е пълна с речни камъчета.
— Езикът му се връзва, когато се притеснява — обясни Фаун. — Превръща се в истински оратор, когато е в настроение. Освен това обича да е чист и спретнат както и всеки друг — освен ако другият не беше Аркади, — но не губи време да мрънка за непостижими неща. Когато се налага, търпи.
— Може и така да е — измърмори Аркади. — Прекарал съм живота си в три лагера. Пътувах между тях, но никога не съм ходил по-далече.
Фаун изненадано изви вежди.
— Никога ли не си ходил до морето? Или пък до Греймаут? Ама те са съвсем близо!
Аркади замахна с ръка.
— Кралството, което съм си избрал, е вътре в мен. И е достатъчно обширно, за да живея в него. — Отново се загледа към кея. — Затова пък Даг… той е стъпил между два свята. За него еднообразието не е решение. Отвън и отвътре. Патрулен и лечител. Север и юг. — Погледна я. — Езерняк и фермер. Създател на ножове и лечител на същности, богове! Май не съм срещал по-сложен човек от него.
Фаун бе съгласна, че е точно така. Наведе глава над калъфа, довърши бода и рече:
— Има нещо общо с умението му да възстановява счупени неща. Купи. Кости. Сърца. Може би дори светове. Ако искаш да възстановиш нещо, трябва да го познаваш такова, каквото е било отначало.
— И всичко това води до моя кей, където седи и измъчва мишки ли? — Аркади прокара ръка по косата си и стисна кока.
Замълчаха.
— Ама какво прави той? — попита отново лечителят, остави чашата, изтрополи по стълбите и закрачи надолу по склона. Фаун го наблюдаваше. Аркади спря до Даг, заговори и размаха ръце. Даг също ръкомахаше. Когато Фаун отново вдигна очи, Аркади също бе седнал с кръстосани крака и гледаше ядосано буркана, в който Даг пускаше една уловена за опашката мишка. Все още обсъждаха нещо. Разискваха. Когато Даг се наведе съсредоточено над буркана, Аркади също се приведе напред.