Фаун взе шилото, за да направи още дупки. Щеше да потъмни кожата с орехов сок, само шевовете щяха са останат бели за контраст. Погледна споделящия нож, за чиято направа бе помогнала. Добре поне че смъртният й враг щеше да е прилично облечен в траурни одежди, които да не протриват гърдите на Даг, когато го сложеше на врата си. И тя щеше да ги ушие здраво, за да издържат години. Десетилетия. Дори повече, ако желанието й се сбъднеше.
„Ако желанията бяха коне, всички щяхме да яздим.“
Стисна шилото и проби първата дупка в кожата.
9.
Момчетата от Олеана се върнаха от патрул един следобед. Валеше студен дъжд, последното издихание на южната зима. Даг тъкмо бе сложил нова цепеница в огъня и се бе върнал към старите книги, в които бяха описани миналите през ръцете на лечителите случаи, Аркади записваше в една нова, а Фаун плетеше. Тропот на копита предизвести пристигането на младежите, а след това долетя гласът на Ремо.
— Я да си оставим и ботушите, и дрехите навън, докато изсъхнат. Знаеш, че Аркади държи на подовете си.
Вместо отговор долетя ръмжене, последвано от женски глас:
— Тогава аз ще остана на верандата.
Фаун остави плетката и вдигна очи, за да ги посрещне. Даг се изправи, обзет от любопитство.
Вратата се отвори и двамата патрулни влязоха. Ремо бе по мокри чорапи, пръстите и петите му стърчаха навън, а Бар беше бос, краката му бяха побелели от студа, на места зачервени, където го бяха протрили ботушите. Косата и на двамата беше залепнала от дъжда. Очевидно бяха закачили мокрите якета на кукичките пред вратата, така че ризите и жилетките им не бяха подгизнали, освен около вратовете, но панталоните им бяха изпръскани с кал. Нийта не беше събула калните си ботуши, затова остана на прага. Беше с практична шапка с периферия, която не позволяваше на дъжда да се стича във врата й, и стискаше в ръка кошница.
— Добре дошли — поздрави Даг, учуден от мрачното настроение на партньорите. Нийта, макар и мокра, му се усмихна като пролетно цвете.
— Няма да влизам — заяви тя от вратата. — В шатрата ме очакват. Патрулът ти изпраща това, Даг. — И повдигна кошницата към него.
Той я погледна учудено и пристъпи към нея. В кошницата имаше пушена шунка, виждаха се и гърлата на два увити в плат стъклени буркана, пълни със сладко.
— Благодари на патрула от мое име.
Тя му се усмихна, бузите й бяха поруменели от студа. Сребристосините й очи искряха като звезди.
— Това е най-малкото, което можем да направим. На връщане, през последния ден от патрула, винаги спираме на един фермерски пазар. Превърнало се е в традиция. Ох, стаята изстива заради мен. — Тя се изкиска, но не прозвуча глупаво, както при друго момиче. — Да ви е сладко! — Остана загледана в него още за миг, след това се дръпна и остави вратата да хлопне.
Ремо я погледна нервно и въздъхна. Бар изсумтя.
Фаун взе кошницата от Даг и я остави на кръглата маса.
— Хубава шунка. — Вдигна вежди, когато разви бурканите и видя, че платът е добре ушита риза, очевидно размера на Даг. Даг се запита какво ли е направил, за да спечели благоразположението на патрула на Нийта, но не успя да се сети. Цели две седмици бе правил единствено подсилвания в шатрата на лечителите, напоследък не бяха имали спешни случаи, а и освен това патрулът не беше тук и нямаше откъде да знаят.
Двамата младежи пък нямаха вид на хора, ухажвали и спечелили някоя млада жена. Даг дори се изненада. Обикновено патрулните, които бяха на размяна, си намираха с коя да се позабавляват по-лесно, отколкото сред местните момичета. Това бе една от притегателните сили на размяната. И четиримата младежи бяха здрави, а доколкото Даг знаеше, бяха необвързани. Интерес определено имаше. Бройката излизаше. Само че Бар и Ремо изглеждаха неспокойни, вместо да са нахилени, след като са изпитали удоволствията, с които жената дарява мъжа. Напротив, бе тъкмо обратното. Ако същностите се виждаха, техните със сигурност щяха да приличат на буреносни облаци, досущ като надвисналите над главите им.
Даг заговори спокойно:
— Как мина първият ви южен патрул?
Не бяха открили нито злина, нито гнездо, защото тогава настроението щеше да е коренно различно.