Най-сетне всички станаха, за да си вземат десерт. По приведените глави и тихите разговори бе ясно, че искат да обсъдят впечатленията си.
Даг прошепна на Аркади:
— Имаш ли нещо против двамата с Фаун да се измъкнем по-рано?
Аркади стисна устни.
— Май не. Няма проблем. Аз трябва да остана и да поговоря с някои хора.
Даг кимна. Фаун благодари на госпожа Булръш и веднага след това си тръгнаха. Спряха в щаба на патрулните, за да проверят конете, след това продължиха покрай брега.
— Кажи — започна неуверено Фаун. — Каква беше цялата тази работа?
Даг се почеса по главата с куката.
— Не съм сигурен. Проверяваха ни. За тази цел спокойно можеха да дойдат и в шатрата на лечителите.
— Дали в момента обмислят да ти дадат разрешение да останеш две години?
— Може би. — Той прехапа устна. — Може би дори повече.
— Даг Блуфийлд от Ню Мун Кътоф — каза тя. Имената на лагерите не показваха единствено къде живееш. Показваха, че човекът е част от една общност, и след почти цяла година, прекарана с Даг, Фаун знаеше колко е важно това.
— Ще ти бъде ли приятно, ако стане?
— Странно — въздъхна той. — В края на миналото лято това щеше да е върхът на амбициите ми. Нали точно това исках от Хохари. Да се обуча за лечител заедно с теб и да служа на лагера. Исках да си почина от патрулиране. Само че Хохари не те искаше и това сложи край на всичко. Мисля, че ясно показах на хората от Ню Мун, че двамата с теб сме партньори във всичко — тук няма да направят нейната грешка.
— Интересно ми е каква ли грешка ще направят.
Той изсумтя.
— Трудно е да се каже, Искрице. — Силната му топла ръка намери нейната и студените й пръсти бързо се стоплиха. — Знам, че Аркади няма желание да ме обучава цели две години за лечител, а след това да ме пусне на север, за да лекувам фермерите. Ако аз… ние де, станем членове на лагера, ще трябва да се съобразяваме с всички порядки тук.
— Ние ли?
Той си пое дъх през носа.
— Това ще е невероятно постижение. За пръв път фермерско момиче ще стане пълноправен член на Езерняшки лагер.
— Наистина ли ще го направят?
— В противен случай не бих останал. Дано съм бил пределно ясен.
На Фаун й се прииска да бе пропуснал нещо. Сви вежди. Беше неспокойна и развълнувана, той също. Това предложение — ако го направеха — не бе нито очаквано, нито планирано, но пък нищо в живота й не бе подредено, откакто срещна Даг, и нещата съвсем не станаха така, както си ги представяше, когато избяга от Уест Блу. „Целият ми живот е една случайност.“ Някои от случките бяха весели, по-прекрасни дори от мечтите, а тя се бе сблъскала както с добро, така и със зло, откакто тръгна по пътищата. „Да не би да се окаже, че съм най-голямата случайност в живота на Даг?“
Когато се прибраха в дома на Аркади, Даг запали фенер, усмихна се и отбеляза:
— Май сме сами.
Златистите проблясъци в очите му не бяха единствено отражения от светлината на фенера. Фаун също се усмихна и каза:
— Колко приятно.
Даг не я беше любил, откакто момчетата се върнаха, отчасти защото бе уморен, а сега защото работеше непрекъснато със същността си, надзираван от Аркади, и беше напълно изтощен. Партньорите разстилаха постелите си в хола, разделяше ги врата, но стените не можеха да спрат усета за същност. Тази вечер Даг и Фаун най-сетне бяха сами и искаха да се насладят един на друг, преди бирата на гощавката да свърши. Измиха се бързо на мивката, след това Даг отнесе фенера в стаята им.
Фаун оправи постелята и помогна на Даг да си свали ризата и приставката за ръката. Той също й помогна, сгъна блузата й, сякаш бе нежно цвете, и двамата останаха един срещу друг отпуснати на колене, притиснати за опора и за да се топлят. Любиха се обхванати от различни настроения — от веселие до тъга, а тази вечер на Фаун й се стори, че в докосванията на Даг забелязва някакво отчаяние.
— Господи, Искрице — промълви той. — Не ми позволявай да забравя кой съм.
Тя го притисна до себе си. Той се отдръпна, за да я помилва, пръстите му се спуснаха по голия й гръб, вплетоха се в косата й, а тя си помисли, не за пръв път, че дори с една ръка, удоволствието, което й доставя, е невероятно.
Зашепна до рамото му:
— Където и да си, винаги можеш да се върнеш у дома при мен.
Той отпусна глава в къдриците й, притисна я отново и вдъхна аромата й.
— Винаги — обеща й.
Макар утрото да бе мрачно, когато се събуди, Даг се чувстваше много по-добре и дори не помнеше защо. Фаун все още спеше. Той се преобърна на една страна и отвори и другото си око.