От упор го наблюдаваха десетина чифта кръгли очички.
— Пак ли вие? — изпъшка той на полските мишки. — Къш! Да ви няма!
Гласът му събуди Фаун, тя се надигна на лакът и забеляза гостите.
— Господи! Върнали са се. Нали вчера каза, че вече няма да идват? За пореден път го каза.
— Да. Поне така си мислех. Отнесох кутията чак от другата страна на езерото и ги пуснах в гората.
Даг се замисли за неуспешните си експерименти със заслоняването. Мишките бяха оцелели до една и бяха решили да го преследват. Сигурно — иначе едва ли щяха да тръгнат да го търсят в лагера.
— Мислех си, че фермерско момиче като теб знае как да се отърве от мишки.
— Ако се мотаеха в килера ми, щях да им дам да се разберат. Само че единственото престъпление на тези е, че са влюбени в теб. Смъртта е прекалено сурово наказание за подобно прегрешение.
Големите й кафяви очи го наблюдаваха внимателно.
— Омаяни са — поправи я той. — Не съм сигурен, че мишките имат чак толкова мозък, че да се влюбят.
Тя се усмихна.
— Не знаех, че за тази работа има нужда от мозък.
— Стига толкова, Искрице. — Той се изправи, огледа стаята, откри кутията, сложи я пред мишките, които въртяха едновременно глави, за да проследят всяко негово движение, и ги побутна вътре. Отнесе ги на верандата на Аркади и ги изсипа през парапета. Те паднаха с тихо пропискване, но напълно невредими в тревата и вече изтръгнати от транса, заситниха в различни посоки. Засега. Даг поклати глава и се върна при все още голата Фаун, която не спираше да се смее.
— Нещастничета!
Той се ухили и се отвори, за да усети ярката й същност като слънце. И изведнъж застина.
Беше забелязал още по-ярка искрица. Веднага разбра каква е от онзи трагичен месец, когато двамата с Каунео…
Фаун не притежаваше усет за същност. Бе негово задължение да следи времето, когато ярките промени в същността й сигнализираха за периода на плодовитост, и да намери различен начин да си доставят удоволствие. През осемте месеца брак и преди това тя му се бе доверявала да следи тези моменти. Как бе пропуснал сигнала снощи? Мътните го взели, знаеше, че времето почти е настъпило!
Не, повече нямаше да говори подобни неща. В гърлото му се събра топка на ужас, вина и радост. Дори в момента да отвореше гърдите си с някой от ножовете на Чала, сърцето му едва ли щеше да е по-открито.
„Може и да не се задържи.“ Повечето от половината зачатия не се задържат, губят се още през първите няколко седмици и забавят едва забележимо месечния цикъл на жената. Едно от най-строгите социални правила на Езерняците бе да не се обсъждат промените в същността на жената, освен ако тя сама не повдигне въпроса. Сигурно трябваше да й каже, когато бе сигурен. Ами това кога щеше да стане? Фаун веднъж вече беше забременявала, кога ли щеше да усети симптомите? Щеше ли да се чувства по същия начин, докато носеше мелез? Ако тази искрица оцелееше и се превърнеше в дете…?
— Даг? — повика го уплашено Фаун. — Добре ли си? Защо ме гледаш така?
Той се отпусна на колене до нея и я прегърна с всички сили. Чувстваше се напълно безпомощен.
— Защото те обичам — призна той.
— Знам — отвърна тя, развълнувана от искреността му. — Наистина знам. — Прегърна го и тя, малко учудена.
„Отсъстващи богове. Какво ще правим сега?“
10.
— Кога смяташ да й кажеш, Даг? — попита Аркади.
Даг насочи усета си за същност след Фаун, която вървеше към шатрата на лечителите. Беше тръгнала преди тях, за да помогне на момичетата да подготвят стоката за фермерския пазар. Бяха минали пет дни, откакто я бе любил така неразумно.
Вдигна поглед към ухилените момчета от Олеана, които го наблюдаваха над чашите чай и плънкини, и стисна зъби. Щеше да издържи на шегите и закачките им, стига да не се присмиваха на нея. Затова трябваше да й съобщи в най-скоро време. Или да ги накара да млъкнат. Едно от двете.
— Няма опасност… това мина… о, богове. Онзи ужас, за който ми разказа, когато се вгнезди на погрешното място. А аз ще… трябва да… първото ми…
Бар и Ремо го наблюдаваха с недоумение.
— Опасността е преминала — успокои го Аркади.
Даг въздъхна облекчено.
— Ами онова другото — като при Тауа Килдиър…
— Няма опасност — рече Аркади. — Тази сутрин проверих и имплантацията е напълно нормална, на задната стена на утробата, където трябва да е.
И не бяха близнаци, доколкото можеше да прецени Даг. Езернячките почти никога не раждаха близнаци, но когато все пак се случваше… Аркади му бе обяснил, че имало повече проблеми, допълнителен стрес за майката и други неприятности като преплитане на телата на двете деца. А пък Фаун беше толкова дребна… „Не, невъзможно“, напомни си Даг. Трябваше да изхвърли от мислите си възможните усложнения.