— Какво има?
— Невероятна си — прошепна той. — Не спираш да ме учудваш всеки ден.
Тя се сгуши още по-близо. „И аз така.“ Беше се питала дали ще се събуди отпочинал и реши да повдигне завивката, за да провери. Докато бяха на „Завръщане“, нямаха подобно усамотение, освен от време на време, и заглушаваха сутрешния си кикот с целувки.
Само че Даг неочаквано стана сериозен и въздъхна. Не се помръдна. Значи искаше да поговорят. Добре, можеха първо да поговорят, а след това…
— Помниш ли вечерта, когато ходихме на гощавка?
Тя целуна ключицата му.
— Да? — Потисна тревогата си. Нямаше ли най-сетне да й каже какво го измъчва още оттогава? Беше крайно време.
— Бях малко разсеян. Бях… О, богове, Даг престани да си търсиш извинения — измърмори той, пое си дъх и започна отново: — Периодът ти на плодовитост тъкмо започваше и аз не забелязах. Аз… ние… аз те… бременна си.
Тя замръзна. Той дори не смееше да диша. Шокът се надигна от краката й, през дробовете към главата и за момент не можеше да каже дали това е добре, или зле, защото целият й свят бе обърнат наопаки. Тя изписка от радост, наведе се над него и го целуна.
— Олеле!
Той отвори широко очи и отвърна на целувката, прегърна я, после я пусна и чак тогава посмя да си поеме дъх.
— Богове, какво облекчение! Мислех, че ще побеснееш, Искрице.
— Затова ли го изтърси така? — Тя го наблюдаваше объркана и малко уплашена. — Признавам, че не бих избрала точно това време и място, но пък бебетата никога не идват по поръчка. Не и ако имаш акъл в главата. Не се ли радваш?
Той отново я притисна до себе си.
— Във възторг съм. Нямам думи. — Поколеба се. — И съм много изненадан.
— Но ние сме женени. Знаехме, че един ден това ще се случи, нали затова е бракът? Изненадан си сега, но не и в бъдеще. — Тя сбърчи нос. — Май е същото, както когато патрулираш и търсиш злини. Тъкмо за тях си тръгнал, но се изненадваш, когато се натъкнеш на тях.
Дълбокият му смях я накара да се почувства по-уверена.
— Не бих направил точно такова сравнение, Искрице! — Смехът му утихна. — Но със сигурност съм уплашен.
— Уплашен ли? Преследваш ги толкова години. Бих казала, че си смел!
Той поклати глава и се затвори в себе си, сякаш търсеше стар спомен.
— За смелост и дума не може да става, по-скоро развиваш някаква безчувственост. Все едно губиш връзката си със света. А сега… богове, толкова съм развълнуван, че едва дишам.
Обсипа лицето й с целувки, бързи и настойчиви.
— Но няма да ти кажа колко съм уплашен.
Тъкмо се канеше да го успокои с „Всичко е наред, Даг!“, когато се сети колко сложно е положението им в момента и вместо това рече:
— Когато бебето е на път, то избира времето, не ти. Просто трябва да се пригодиш.
Притисна пръсти към устните му, за да му попречи да й възрази. Бащата на първото й дете се страхуваше да не се лиши от удобствата си. Когато му съобщи, той се ядоса, отхвърли я и дори я заплаши.
А пък мъжът до нея в леглото бе готов да преобърне целия свят, за да създаде безопасно място за второто бебе. Или поне щеше да направи всичко по силите си.
Знаеше, че най-добро е средното положение, но след като можеше да сравнява, предпочиташе отношението на Даг.
— Невероятен си, Даг — прошепна тя.
Той я прегърна.
Тя зарови нос в космите на гърдите му, след това реши да се възползва от съпруга си Езерняк.
— Я кажи! Момче ли ще е, или момиче?
— Прекалено рано е, за да разбера от същността му. Трябва да минат още няколко седмици, за да кажа със сигурност. — Целуна я отново и добави: — Ако е момиче, ще продължи името. — Опитваше се да говори небрежно, за да прикрие интереса си.
— Ако се омъжи за фермер, ще приеме името на съпруга си — изтъкна Фаун.
— Момчето, което се ожени за нашето момиче, ще трябва да приеме нейното име — и точка по въпроса!
Тя се изкиска.
— Колко си категоричен!
Той се изчерви.
— Май се поувлякох, Искрице.
Така си беше.
Несигурността започна да измества радостта от изненадата. Когато се опита да си представи раждането, веднага изникна въпросът „къде“. Между новината и мечтите за сватбата на детето ги чакаше много работа. Двамата трябваше да уредят живота си. Всяка есен във фермата се запасяваха с провизии и тя се беше научила да планира предварително, да подрежда бъдещето. Това бе единият начин. Но животът я бе научил и че може да последва дългокракия си съпруг Езерняк през половината континент. И все още я учеше. На въпроса „Как ще се справим?“ нямаше простичък отговор.