Даг изсумтя.
— Традиции ли? Нима? Ти къде си бил на размяна като млад патрулен, Антан?
— В Саут Сийгейт — отвърна с неудобство капитанът.
— Доста на юг, вместо на север. Кажи ми, кога организирахте последното посвещение в Ню Мун? Ако държахте чак толкова на традициите, щяхте да подпалите всяка къща в лагера, защото по традиция Езерняците не защитават. Те бягат. Ню Мун е точно толкова беззащитен, колкото и съседните ферми. А ти нямаш нищо, на което да се опреш.
Антан се намръщи към Фаун.
— Бих казал, че у теб блика нов интерес да защитаваш онова, което е пред теб, Даг.
Даг сви рамене.
— С удоволствие бих се върнал в Ню Мун, за да продължа обучението си.
Не погледна искрящата същност на Фаун, която бе до него, изпълнена с вяра в уменията и правотата му, както обикновено. „Отсъстващи богове, трябва да съм щастлив, че е така.“
— Ще се закълнеш ли, че повече няма да вършиш подобни неща? — Антан махна към фермата на семейство Бриджър.
Последва кратко мълчание.
— Ще мога ли да направя лечителска шатра, за да не се промъквам тайно?
Новото мълчание бе по-дълго.
— Какво унижение! — изсъска Нийта през зъби.
Фаун пристъпи към нея и Даг чу шепота й.
— Напълно в стила на Даг. Гледай и слушай.
Даг продължи по-настойчиво:
— Бъдещето се формира сега, всеки ден. Независимо дали ще плуваш, или ще се удавиш, не можеш да се измъкнеш от течението. Важното е да разбереш, че винаги е било така. — Пое си дъх. — Според мен е крайно време да се научим да плуваме.
— Хора като нас с Тап трябва да защитават младите. Всички млади, не само нашите — сопна се Антан.
Даг кимна и разпери ръце, така че да включи не само Фаун, ами и момчетата от Олеана, Финч, Спароу и сестра му на горния етаж.
— Ако наистина говориш за всички млади, Езерняци и фермери, тогава съм с теб, защото в момента може и да са ни в тежест, но утре, когато настъпи зимата, ще са наши съдници.
— Мътните го взели — въздъхна Антан, — а пък аз си мислех, че си опасен, защото си мекушав глупак. Ти си истински ренегат! Десет пъти по-опасен си от онзи нещастен бандит, когото си накълцал на река Грейс.
— И какво? — Това не бе отговор. Беше въпрос. Даг не отричаше казаното.
— Богове, зави ми се свят от теб. Ако още малко ти послушам приказките, ще падна от тоя проклет кон. Слушай, северняко. Нямахме никакви проблеми, преди да дойдеш. Мога със сигурност да кажа, че най-бързият начин да се отървем е като те пуснем да си вървиш. Нямам повече време за подобни приказки.
Фаун — гледаше право пред себе си — изтърси:
— Мама все ми казваше: „Значи нямаш време да постъпваш правилно? Откъде тогава намери време, за да докараш нещата дотам?“
Антан продължи; гледаше начумерения Даг.
— Не си мой патрулен, Даг Блуфийлд. Дори не си роднина на нито един от присъстващите тук. След като си решил да се занимаваш с фермери, върви където знаеш, стига да не си в моя лагер. Каквато и каша да си забъркал тук, нека те преследва там, накъдето си се запътил, стига да не е в моя лагер.
— Обучението ми… — започна Даг.
— Трябваше да помислиш за него по-рано.
— Помислил съм.
— Значи си направил избора си, така че няма абсолютно никакъв смисъл да споря с теб. Просто не се връщай в Ню Мун. Няма да те пуснем пак.
Обърна коня и в същия момент се сети за Бар и Ремо, които ги гледаха напълно слисани.
— А, да. Вие двамата. С мен ли идвате, или оставате с него?
Ремо зяпна от изненада, погледна Нийта, след това отново извърна очи към Антан.
— Ние може ли да останем в Ню Мун?
— Можете да поискате място. Патрулният капитан каза, че сте били изключително дисциплинирани.
— Без мен! — заяви весело Бар. — Мотая се около ренегати прекалено дълго. Същността ми е съвсем объркана. Едва ли искате да съм в патрула ви. Може някой да прихване нещо от мен. Например здрав разум.
Антан стисна зъби и се насили да се усмихне.
— Тогава върви да докараш коня и вещите на Даг. — Обърна се отново към Ремо. — Ами ти?
Ремо погледна уплашено Бар, след това Нийта и накрая Даг.
— Аз… може ли да си помисля малко?
— Имаш време, докато партньорът ти тръгне. — Антан посочи Нийта с пръст. — Ти върви да си доведеш коня и ни настигни. — Накрая кимна на Тап. — Стига сме си губили времето. Връщаме се в лагера.
Когато патрулните поеха, Бар насочи коня си към верандата и каза:
— Ще се върна утре с Копърхед и всичко останало. Да предам ли нещо?