Беше вече мръкнало, когато двамата с Даг тръгнаха през площада.
Стаята в странноприемницата беше малка, чиста и много тиха. Даг се увери, че няма вредни насекоми. Фаун прегърна съпруга си, задето бе осигурил стаята, след това отпусна уморено глава на гърдите му.
— Добре ли си? — попита той и я погали по косата. — Денят беше дълъг.
— Чакат ни още много такива. Добре съм. Много са ми интересни Сейдж и Кала. Той ми хареса, но тя е толкова студена… А семейството му изобщо не я харесва. Обикновено в такова голямо семейство все има на кого да се оплачеш. Всички са бъбриви, все обсъждат нещо.
Даг се поколеба.
— Ти не разбра ли?
— Какво?
— Кала и брат й са мелези.
Фаун спусна ръка към корема си и разпери пръсти.
— Не — отвърна бавно. — Не разбрах.
13.
Тръгването от двора на ковачницата бе съпроводено с повече шум, отколкото от фермата на семейство Бриджър. Докато затягаше подпругите на коня за втори, а след това за трети път, Даг усети, че прибягва към навика от годините като патрулен да провери с усета си за същност всички хора, животни и сечива. Резултатът бе наистина обнадеждаващ. Като цяло хората му бяха млади, здрави и бодри. Някои все пак не влизаха в категорията млади, включително Копърхед. Но с преносима наковалня и медицинска шатра, с хора, които знаеха как да боравят с тях, групата на Даг бе по-добре подготвена за Северния път от останалите.
„Моите хора? Така ли стана?“ Каза го по навик. Беше сигурен, че Сейдж ги нарича своите хора, също Финч и Аш. Аркади бе изключение. Въпреки че Даг го бе предупредил да разчита само на себе си, Бар тайно му помогна да натовари багажа си за нула време, за да няма основание да изпадне в паника и да реши да се върне в Ню Мун или да започне да ги бави.
Цялото семейство Смит излезе да изпрати сина си към новия живот в страшните северни земи. В последния момент натовариха в каруцата най-различни подаръци. Дойдоха и хора от семейството на Аш. Никой обаче не изпрати Кала и Индиго. Даг можеше да изтъкне поне пет основателни причини, като например, че са си взели довиждане предварително. Но едва ли. Даг забеляза и че голямата каруца я теглят шест мулета, че ездачите са седем и водят четири товарни животни.
Най-хубавото бе, че новият ден щеше да е сух. Северният път по тези места бе добре поддържан от местните селяни, които живееха благодарение на пътниците. Над калните потоци бяха прокарани мостове, а през плитките имаше настлани с камъни бродове. Днес дори калните локви бяха намалели и не бяха достатъчно дълбоки, та колелата на каруците да затънат. След като се бе наспала, Фаун яздеше бодро Сврачка и не изпускаше нищо от пътя. Нямаше представа как ярко проблясва новата същност в корема й. Това бе истинска магия.
Пътят бе широк и прав. Даг яздеше до Финч, следваха ги товарните добичета. Фаун погледна съпруга си с любопитство, пришпори Сврачка и застана от другата страна на Финч. Младежът се усмихна приятелски и на двамата и така даде възможност на Даг да започне по-лесно.
— Отдавна ли познаваш Сейдж?
— А, от години. Татко му беше най-близкият до нас ковач, затова идвахме на всеки два-три месеца за поправки, подкови и каквото там друго се налага. Обикновено нощувахме в Алигаторска шапка. Ние двамата си играехме, докато бащите ни работеха. Когато пораснахме, баща му и по-големите му братя ни оставяха да работим заедно с тях. Научиха ме на много неща. — Финч въздъхна, обзет от носталгия.
— Ами Аш?
— Той е по-близък приятел на Сейдж, отколкото мой. Живее близо до Шапката. Семейството му е бедно, затова той си знае, че трябва сам да намери начин да си изкарва хляба. От години говори за Севера.
— Ами Кала и Индиго?
Даг забеляза как Фаун наостри уши.
— Бяха съседи на Сейдж, когато бяха по-малки. Техните имаха работилница за хамути на площада.
Даг много внимателно премисли следващия си въпрос. Дали в селото знаеха за произхода на Кала и Индиго? Всяко дете на Езернячка беше пълноправен член на шатрата й, независимо дали родителите бяха обвързани, или не. Стига бащата също да е Езерняк, напомни си Даг. Фермерите имаха по-строго отношение към ролята на родителите заради наследството. Ако тези деца бяха останали в дар от някой случайно минаващ патрулен, Даг нямаше желание да е първият, който разкрива тази новина. Най-сетне помоли:
— Разкажи ми за родителите им.
Фаун сви вежди и кимна одобрително. Очевидно беше проявил такт.