— Знаех си, че ще се поинтересуваш — рече весело Финч. — Баща им беше Езерняк, създател от Мос Ривър. Напуснал лагера си, за да се ожени за майка им, и приел фермерското й име, също както ти си приел името на Фаун. Странно. Не знам как са се запознали, май е било свързано с работата им.
Даг явно се отпусна.
— Какво се е случило? — попита Фаун. — Днес сутринта не дойдоха да ги изпратят.
— Да, не дойдоха. Преди осем, може би десет години, в Алигаторска шапка избухна страшна епидемия от жълта треска — все още наричат онова лято Трескавото лято. Цялото семейство на Индиго се разболя. Починаха и майка му, и малката му сестра, но Индиго, баща му и Кала се оправиха.
Фаун се ококори.
— Богове!
Бе виждала Юга през приятните сезони. Даг се радваше, че няма да прекарат тук лятото, когато топлината се спускаше като чук и човек почти се задушаваше от влагата, а комарите жужаха на облаци също както край блатата в Лутлия. Поне шест различни смъртоносни трески върлуваха, докато не станеше студено.
— После какво стана?
— Баща им се възстанови много бавно и това бе истинско нещастие, защото работилницата фалира.
Защото я е нямало съпругата му да работи ли? Или защото сърцето му е било изтръгнато? Даг се почувства неловко. Истина бе, че с помощта на същността си можеше да излекува Фаун от някоя тежка болест, но никога не му бе минавало през ум, че може да се разболее и той.
— Накрая остави Кала и Индиго при сестрата на съпругата си и се върна при своите хора в лагера Мос Ривър.
— Изоставил е децата си? — ахна възмутено Фаун.
— Не е точно така. Посещавал ги и карал на лелята и мъжа й коне и кожи по няколко пъти в годината, също и други подаръци, дори пари, когато имал. Индиго и Кала се чувствали добре във фермата, докато били още малки.
Даг си спомни разказа на ренегата Крейн. Ако Крейн бе имал по-сговорчива балдъза — или пък бе можел да разчита на хората от лагера си, — тогава съдбата му нямаше да е толкова трагична. Дали строгите порядки на север, или хаосът, причинен от Крейн, бяха причината? Може би и двете.
Фаун погледна през рамо към каруцата, която трополеше на двайсетина крачки след тях. Сейдж и Кала бяха на капрата, Индиго яздеше до тях. Засега поне не чуваха разговора им.
— Ами когато пораснаха? — попита тя.
— До много скоро всичко беше наред. — Финч сви устни. — До миналата година. Тогава започнаха обвиненията. Аз много не се замислих. Да, истина е, че Индиго се оправя добре с животните, но не е единственият. Кала обаче прие прекалено присърце обвиненията, поне така казва Индиго.
— Какви обвинения? — полюбопитства Фаун.
— Ами… — Финч стрелна Даг с поглед, — че правел Езерняшки магии или че притежавал някакви сили. Индиго налиташе на бой, когато чуеше подобни приказки. А пък след това, ако на хората, с които се беше карал, им се случеше нещо, никой не приемаше, че е било просто лош късмет, започваха да разправят, че Кала е направила нещо. Тогава Индиго ставаше още по-агресивен в опитите да защити сестра си.
— Богове — въздъхна Фаун.
— Както и да е, стана толкова зле, че леля им накара баща им да ги заведе в Мос Ривър за някакви изпитания. Щяха да им позволят да живеят като Езерняци, ако преминеха изпитанията, но те не успяха и от лагера ги върнаха. Това трябваше да сложи край на слуховете, но не се получи.
— Какви хора! — продължи да въздиша Фаун.
— Изпитания ли? — попита Даг.
— Някаква Езерняшка магия, доколкото знам. Трябвало нещо да усукват, не знам какво, ама на мен хич не ми приличаше на магия. Дори не разбрах за какво става въпрос, когато Индиго се опита да ми обясни. Не съм сигурен дали и той разбира.
— Да не би да са ги накарали да изплетат брачни върви? — обърна се Фаун към Даг и докосна своята.
— Много вероятно.
— Жалко, че не са знаели за… няма значение. Какво стана после?
— За щастие, тази пролет Сейдж се влюби в Кала и между тях потръгна. Останах изненадан, че и тя го харесва, защото е по-голяма от него. В повечето случаи по-големите момичета гледат на теб като на гъгрица в хляба. — Той въздъхна. — Както и да е, Индиго беше решил да замине на север, там нямаше нужда да обясняват, че баща им е Езерняк, така че никой нямаше да ги притеснява.
Даг се замисли. Решението им бе изпълнено с оптимизъм. Фермерите нямаше да разберат, че двамата са мелези, но повечето Езерняци щяха да познаят в мига, в който зърнеха същностите им. А рано или късно щяха да се натъкнат на Езерняци.
— Хм — бе единственото, което каза.
Фаун заговори много предпазливо: