— Стори ми се, че семейството на Сейдж не одобрява Кала. Да не би да е заради разликата във възрастта?
— Тя не е чак толкова по-голяма. А в Алигаторска шапка има много други момичета, които са бедни като нея. Една от снахите на Сейдж нямаше никаква зестра. Предполагам, че някои в семейството му вярват на глупавите слухове, въпреки че ако Кала има някакви магически сили, не е ли по-добре да е на твоя страна?
Но не отрече, че хората от семейството се държат студено с нея, забеляза Даг. Имаше още нещо, но сега вече можеше да разбере.
— Надявам се да им потръгне — обади се Фаун.
„Съвсем искрено.“
Даг даде знак на съпругата си да продължи да си бъбри с Финч, а той изостана, за да се изравни с каруцата с мулетата. Приближи се до Сейдж, докосна слепоочието си и кимна на Кала и Индиго.
— Чудесно утро за началото на пътуването.
Сейдж кимна и каза приятелски:
— Приемам го за благоприятен знак.
Кала гледаше Даг така, сякаш той всеки момент щеше да скочи и да я нападне. Даг се сети, че причината е в ръста му, в куката и излъчването — какво беше казал Аркади? — на престъпник. Наистина имаше нужда Фаун да е около него, за да успокоява страховете на хората. Но пък Кала трябваше да е по-смела от обикновено фермерско момиче. Страхът й бе предизвикан от нещо друго.
Даг се усмихна неопределено и разтвори същността си. „Точно така.“ Същността на Сейдж беше заредена с неумело изтъкано убеждение, което избледняваше, докато собствената му същност го поглъщаше. Но пък нямаше и следа от омайване. Много интересно.
Кала се напрегна, също и Индиго. И двамата притежаваха наченки на усет за същност, като на Кала бе забележимо по-силен. Не бе наситен като на чистокръвните Езерняци, по него личаха изтъняващи сенки и непонятни форми. Но когато не бе заслонен, Даг сигурно щеше да им се стори по-близък. Дали щяха да го разберат? Едва ли всичко това бе нещо ново за тях.
Кала присви очи и напрежението завибрира в нея като натегната струна. Индиго продължаваше да е нащрек, макар и не толкова напрегнат.
Може би Фаун щеше да помогне на Даг да разбере това момиче със смесена кръв. И двете бяха млади. Даг се питаше как да започне.
— Я кажи, Сейдж, съпругата ми Фаун е бременна и затова тръгнахме към къщи. Засега всичко е наред, но следобедите много се уморява. Мислех си дали може да поспива в каруцата ви, защото ездата много я изтощава.
По изражението на Кала стана ясно, че й е крайно неприятно, но преди да отговори, Сейдж весело се съгласи.
— Разбира се! С удоволствие ще й помогнем. Тя е много приятна и няма да натежи повече от торба перушина.
— Много благодаря! Ще й кажа. — Даг освободи юздата от куката и вдигна лявата си ръка, за да изрази благодарността си. Отпусна призрачната си ръка като паяжина към задната част на главата на Сейдж, разпръсна остатъците от убеждение и усети как част от чуждата същност се стрелна към него. Сейдж му се усмихна. Кала изглеждаше притеснена и много неуверена.
„Точно както предполагах. Добре.“ Даг продължи:
— Ако мога да направя нещо за вас, каквото и да е — погледна многозначително Кала, — веднага кажете. Помагал съм при обучението на много млади патрулни на вашата възраст. Почти няма нещо, което да не съм виждал.
Ако Кала се опитваше да използва наченките на усет за същност, а тя очевидно бе пробвала, щеше да има нужда от много помощ. Защо никой не й бе помогнал досега? Къде е бил умът на баща й, създателя? Да не би усетът да се бе проявил и при нея късно, както при Даг, а някой да е решил, че няма заложби?
„Първо трябва да ми се довери.“ А това едва ли щеше да се случи през първия час от запознанството им. „Търпение, Даг.“ Чакаха ги седмици. Беше същото както с нов патрул.
Аркади и Бар бяха доста зад кервана, за да избегнат праха, който се стелеше след каруцата. Бар помаха и Даг се присъедини към тях.
Аркади се намръщи.
— Какво направи преди малко със същността си?
— Малко почистване. Премахнах остатъците от старо подсилване на Сейдж. До няколко седмици щеше да се стопи само, но исках да видя какво представлява.
— Първо момчето с тетануса, сега този, същността ти отново ще се превърне в старата помия, ако продължаваш по този начин.
Даг сви рамене.
— Май ще стане точно така. „Не го прави“ просто няма да ме спре. Трябва да измислим нещо друго.
— Какво?
— Надявах се да ти хрумнат нови идеи, след като понатрупаш материал за размисъл. Ти си уникален лечител на същности. Нали?
Аркади го погледна с някаква смес от раздразнение и веселост.
— Не ми пробутвай подобни приказки. Аз съм ги измислил.