Сейдж спря каруцата край няколко ореха, които тъкмо се разлистваха, и плитък поток, в който едва ли имаше алигатори. Фаун хареса мястото. Сейдж тръгна да намери фермерската къща, за да плати, а Фаун слезе от капрата след Кала, доволна, че може да се поразтъпче. Двете се изправиха една срещу друга и Фаун се усмихна.
— Защо си се лепнала за мен? — изсъска Кала.
— Иска ми се да станем приятелки. Предстои ни дълъг път. — Сама не можеше да обясни защо изпитва майчински чувства към жена пет или шест години по-голяма от нея. Може пък да нямаше нищо странно. — От скоро се интересувам от щастието на мелезите.
— Ако търсиш щастие, не изтърсвай повече мелези на света — сопна се Кала и й обърна гръб.
Фаун примигна. „Не мина добре.“ Все още не. „Продължавай да опитваш.“ Тръгна към по-непридирчивия Индиго, който бе започнал да разпряга мулетата, и се замисли какво хубаво да му каже за уменията му с животните.
С падането на мрака Даг обиколи пасището — навик, останал от годините в патрула, — но не усети опасност. Разходи се до потока, настани се на една скала и се заслуша в ромоленето на водата и шумоленето, което долиташе откъм мулетата. Копърхед се приближи и подръпна косата му с бърни и Даг използва момента, за да го убеди, че не е необходимо тази вечер да напада останалите животни. Сврачка, като истинска дама, нямаше нужда от подобно убеждение. Двата коня се отдалечиха, за да си намерят място с по-сладка трева.
Даг усети, че го наблюдават. Откъм сенките се показа тънка фигура: пристъпваше като ловец, тръгнал след мечка или някой друг свиреп звяр, който може всеки момент да усети чуждото присъствие и да нападне. Даг седеше неподвижен и чакаше.
След малко чу дрезгавия глас на Кала:
— Какво искаш?
— Моля? — попита Даг.
— Какво искаш, за да оставиш мен и семейството ми на мира?
Даг сви вежди.
— Госпожо Смит, наистина не ви разбирам.
— Хич не се преструвай! — Гласът й беше остър, но потрепваше.
Даг бе живял цяла година с Фаун и май вече бе започнал да опознава жените. Стана му ясно, че предстои тежък разговор.
— Нищо подобно. За мен би било истинско удоволствие да ви помогна. И на теб, и на брат ти, въпреки че веднага разбрах, че си по-надарена по отношение на усета за същност. Някой отдавна е трябвало да се заеме с вас и да ви обучи.
— Не ни трябва помощ. Не ни трябват никакви Езерняци. — Гласът й беше станал по-тих, но изпълнен с повече горчивина. — Езерняците нямат нужда от нас.
— В Мос Ривър може и да нямат, но не всички Езерняци разсъждават по същия начин. За какво изпитание говореше Финч? Да не би да са ви накарали да вплетете същността си във връв?
— И какво от това?
— Би трябвало да издържиш.
Гласът й стана съвсем тих.
— Индиго не издържа. Затова не издържах и аз.
Даг изви вежди.
— Нарочно ли се провали?
— Щяха да ни разделят, да ме оставят при тях, а Индиго да отпратят. Всички ни изоставиха, по един или друг начин. Не можех да му причиня подобно нещо, не и отново.
— Чия беше идеята да заминете на север? Негова, твоя или…
— Момчетата често обсъждаха това. Но те просто си приказваха. След Мос Ривър ми се искаше да се махна от всичко, но беше прекалено опасно да тръгнем сами. Имам някакви умения, но те не са достатъчни, за да ни опазят. Трябваха ни други хора.
— Доста разумен подход — отвърна предпазливо Даг.
— Моля те… — зашепна тя, — не ни отнемай единственото, което имаме.
Даг разкри същността си с надеждата тя да усети, че не я лъже.
— Да не би да говориш за опита си да убедиш Сейдж?
— Значи си усетил? — Тя рязко си пое дъх. — Да не си посмял да го докоснеш, ти… Ще ти дам… и аз не знам какво. Нямам много пари, но ще ти ги дам всичките.
— Отсъстващи богове, не ти искам парите!
Последва дълго мълчание.
— Само едно друго нещо мога да предложа. — Раменете й увиснаха и му стана ясно, че никак не й е лесно.
Даг бе стреснат, учуден, но също така и обиден.
— Отсъстващи богове! Не. Достатъчно млада си, за да си ми дъщеря.
— Също и съпругата ти. — Последва напрегнато мълчание. — Но ти си с чиста кръв, значи си по-стар, отколкото изглеждаш. Значи внучка.
— Не прекаляваш ли? — Не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— Мислех, че си падаш по по-млади жени.
— С Фаун ни свързва много и може и да научиш историята ни някой ден, но междувременно не искам да чувам повече глупости. Фаун си е извоювала верността и предаността ми. — Заговори по-бавно. — Двамата държим много един на друг.