— Според теб притежава ли таланта на лечител? — обърна се Даг към Аркади.
— Да, по доста ограничен, но полезен начин.
— Нали нямаш нищо против, че споменах името ти?
— Не. — Лечителят замълча. — Като цяло се справи добре.
От Аркади, който най-често крещеше: „Ти, тъпоумен полуидиот!“, тези думи бяха невероятна похвала.
— Благодаря — усмихна се Даг. — Много благодаря.
14.
През следващите няколко дни Фаун с радост наблюдаваше честите разговори, които Аркади провеждаше с Кала, докато яздеше до каруцата или седеше на капрата. Бар помагаше на Индиго с животните. След като всеки от мелезите бе под крилото на чистокръвен Езерняк, Даг яздеше до Фаун. Тя го наблюдаваше внимателно как върти ореха в ръка, смръщил вежди. „Очевидно замисля нещо.“
Мочурливото село Алигаторска шапка бе на сто мили зад тях, когато заваля за пръв път, но дори тогава се наложи да изтласкват каруцата от калта един-единствен път и два пъти да я прекарват вързана с въжета през потоците. Когато наближиха последните ферми преди Пустошта, Аш Танър ги поведе да си починат у чичо си, където ги посрещнаха с радост, въпреки че бяха доста повече от очакваното. Животните останаха да пасат цял ден, а хората се заеха да попълнят запасите си.
Следобед Даг и Фаун си легнаха. Постелята им бе в най-отдалечения край на плевника на семейство Танър, макар и не поради причината, поради която предполагаха спътниците им. Никой не ги притесняваше, което устройваше напълно Даг.
Когато по-късно слязоха, Даг я поведе да намерят Бар и Аркади. Навес от едната страна на обора се използваше за работа, когато навън валеше. Бар бе поставил седлата и юздите им върху магарето за рязане на дърва, за да ги почисти. Аркади му правеше компания. Спряха разговора си, когато видяха Даг.
Патрулният отпусна дървената си приставка върху рамото на съпругата си и заяви:
— Имам нужда и от двама ви.
Бар остави четката и парцала, Аркади се облегна на една от подпорите, скръсти ръце и изви вежди.
— Какво, в името на боговете, си направил със същността на Фаун? — попита Бар. — Тя… блести. — Затвори очи и Фаун си каза, че не е, за да „види“ по-добре, още повече че не можеше да усети нищо, но се почувства неловко от цялото това внимание. Дори не се опита да разбере какво мисли Аркади.
— Тъкмо затова ми трябвате — за да пробваме нещо. Бар, опитай да убедиш същността на Фаун в нещо.
— В какво?
— В онова, в което те бива най-много. Трябва обаче да е добре оформено.
— Ще е доста забавно — измърмори Аркади.
Даг го погледна накриво.
— След това ще я изчистя, стига да успее. Няма значение с какво убеждение ще пробваш, Бар.
Младежът колебливо пристъпи напред и понечи да отпусне ръка на гърдите на Фаун, погледна Даг и вдигна пръсти към ключицата. Намръщи се, когато напипа ореха, вързан на обикновена връвчица. Не беше пробит, а поставен в мрежичка от коса.
— Я! — възкликна той. — Усещам същността й — тя не е заслонена, — но моята същност се плъзва настрани. Също като капки дъжд по стъкло.
— Чудесно. — Даг кимна на Фаун и тя послушно се завъртя. — Хайде, Аркади, сега ти пробвай да изтръгнеш частица от същността й. Точно както аз направих с теб първия ден.
Аркади наклони глава на една страна и замахна с ръка. Нищо не се случи. Той мигна, пристъпи напред, хвана я за ръката и прокара пръсти по нея. Фаун усети гъделичкане, също като искрите, които пропукват по вълнено одеяло през зимата.
— Много интересно — заяви спокойно Аркади. — Същността й се отдръпва, когато се опитам да я захвана.
— Даг, да не би да успяхме? — попита задъхано Фаун. — Това ли е щитът за фермерите?
Той въздъхна неуверено.
— Може би. Това е достатъчно, за да те защити от вмешателство на чужда същност или омайване, дори от изтръгване на същността. Само че злината е много по-могъща и не знам как да изпробвам въздействието на щита. Не мога да те пусна като примамка.
— Може някой — тя погледна Бар — да накара патрула да вземе фермер доброволец и да пробват. Когато стигнем на север, където има повече злини. Или поне да пробваме върху малките им.
Даг поклати глава.
— Все още не съм сигурен дали щитът ще действа върху същността на Езерняците. Те са много активни.
— Пробвай на Бар и веднага ще разбереш.
Бар я зяпна.
— Ами… добре. Става.
— Жалко, че нямаме Езерняшко дете, на което да пробваме — каза Фаун. — Може би по-късно.