Жената дръпна юздите на коня толкова силно, че животното почти клекна на задните си крака, и също се изправи на стремената. Даг размаха куката. Златните очи на жената се разшириха и тя също се провикна не по-малко изненадано:
— Чичо Даг!
Даг се ухили, когато племенницата му препусна към него и спря коня си, и дръпна рязко юздата на Копърхед, когато той се опита да хапе.
— Дръж се прилично с роднините, старче. Толкова малко Редуинг останаха, че не бива да ги нараняваме.
Очите на Сумак блестяха.
— Още ли яздиш този ужасен кон?
— А ти още ли носиш това ужасно палто?
Стоеше й по-свободно, отколкото на по-големия й брат, но най-големият син на Дар беше кльощав още от младежките си години, та чак докато попадна в патрула. След това Сумак го бе предала на по-малкия си брат и Даг мислеше, че е изгубено.
— Разбира се. Накарах Уин да ми го върне веднага щом се прибра от последната си размяна. Виж, това ще ти хареса. — Тя се обърна на седлото и повдигна дебелата си плитка. — Виждаш ли драскотината на гърба?
— Нова ли е? — Беше боядисана в червено и едва се виждаше на фона на черната кожа.
— На година някъде. Патрулът ми направи засада на една злина, която си беше свила гнездо над Орловия водопад. Един глинен метна обратно тежко копие за мечки. Аз му дадох да се разбере след това де — можеш да се гордееш с мен. Та копието щеше да ме прониже в гърдите и да ми съсипе новата блуза, но аз се извъртях и то се плъзна по гърба. Събори ме и се претърколих по склона, забих ножа, за да се спра, и после разпорих глинения.
Даг прикри страха си и се ухили на геройската й постъпка. Сумак със сигурност не бе разказвала тази случка у дома, иначе щеше да я е чул. Както и недоволството на семейството.
— Най-сетне този стар парцал да си плати парите, след като го пазите толкова години.
Прекъсна ги вик откъм каруцата. Даг се обърна и махна с ръка на притеснените Сейдж и Кала и останалите младежи да продължават. Бар подаде поводите на товарните добичета на Аш и препусна назад.
Фаун наблюдаваше ококорено високата Сумак.
— Да не би това да е старото ти вълшебно палто, което отбивало стрелите, Даг?
Сумак я погледна с нескрито любопитство.
— Със стрели не съм пробвала. С дъжд и копия обаче съм. Много съм привързана към него, нищо че се е поскъсало. Платих на Тори Бивър куп монети, за да го подсили, когато си бях вкъщи за последно, а тя ми предложи да ми ушие ново за почти същата сума. Накарах я да остави драскотината, за да мога да се хваля. Нали не си го искаш, чичо Даг?
— Не. Носи го. Вече приключих с патрула.
Сумак се намести на седлото, стисна красивите си устни и във веселите й очи се появи съмнение.
— Ако трябва да сме честни, за малко да не позная същността ти. Почти неузнаваема е.
— Все пак мина повече от година, откакто се видяхме. Ти кога си се прибирала за последен път?
— Тази есен. Месец, след като си заминал. Поне така ми казаха.
— Значи знаеш… всичко.
— Няма да ти казвам в колко различни версии. — Тя заговори по-бавно: — Значи това е небезизвестната ти фермерска булка?
Даг сведе поглед, после я погледна отново.
— Сумак Редуинг Хикори, запознай се с Фаун Блуфийлд, съпругата ми. Ако искаш, погледни брачните ни върви.
Сумак завъртя глава.
— Май Дирла и Феърболт ще се окажат прави.
Можеше да каже: „Татко и баба бяха прави.“ Даг си отдъхна. А може би Сумак просто се държеше любезно? Даг се надяваше последните няколко години като патрулен капитан под ръководството на Феърболт Кроу да са я научили на нещо повече от лидерски такт, колкото и да не обичаше да замазва нещата.
— Да, сега вече съм Даг Блуфийлд… без лагер, поне за момента — продължи той.
Тя сви черните си вежди и не обърна внимание на забележката.
— Значи така… госпожо Блуфийлд… ти си моята стринка Фаун, така ли се получава? — Двете млади жени се гледаха и добре разбираха колко смешно е положението. Сумак стисна ръката й. — Чичо Даг! Кой да предположи… — След миг усети нещо. — Какво й е на същността?
— Нищо. Направих малък експеримент. Щит за фермери.
— Ти работиш със същността? Ти?!
— Дълго е за разправяне.
— Даг се обучава за лечител — намеси се Фаун. — Аркади му е наставник. Той е високо уважаван лечител на същности от Юга.
Сумак беззвучно повтори думата „лечител“.
Аркади докосна слепоочието си също както правеше Даг.