Сумак поклати глава.
— Тъй като мама била най-младата от шест момичета, в лагера на езерото Хикори има повече от достатъчно представители на рода Уотърстрайдър. Братовчедите ми са поне сто. А като знам какъв инат е баба, ще живее поне още четирийсет години, а тогава вече ще ми е все едно. Но понякога наистина ме вбесява. Чичо Даг така и не направи нещо, което да я зарадва.
Даг не искаше да обезкуражава една от малкото си защитници, но пък животът го бе направил по-мъдър.
— Животът на Кумбия не е бил лесен. Нито пък й е дал нещо, поне не и нещата, които е искала.
Сумак сви рамене и въздъхна.
— Знам. От всичко, което ме дразни у баба, най-трудно издържам моментите, когато започне да се оплаква от живота си. Не я слушай, чичо Даг.
„Напълно съм съгласен с теб“ — помисли той и попита:
— Как са Катагус и Мари?
Сумак се пооживи.
— Все намират за какво да се разправят. Много обичам Катагус. Истината е, че ако мога да имам брак като на Мари или Масапе, нямаше да е толкова зле.
— Кажи, Сумак — обади се Фаун, — откъде взе змийските кожи?
Сумак се ококори.
— А пък това беше най-странното, което съм виждала! Решихме да минем напряко през Пустошта, за да излезем по-бързо на Северния път, минавахме през една река и открихме удавените змии.
— Полуудавени — прозвуча горчив глас и Даг погледна през рамо към Рейз, който не криеше колко му е неприятно.
— Казах ти да използваш усета си за същност — отвърна Сумак без следа от съчувствие. — Както и да е, спряхме и събрахме, колкото можахме. Кожите ще ни донесат добри пари за сала.
— Не можахме да си обясним как всичките тези змии са се озовали там — продължи Рейз. — Питахме се дали не е имало наводнение, но Сумак ме увери, че няма следи. Пустошта се оказа по-странно място, отколкото мислех. — Той поклати глава в почуда.
Даг се усмихна снизходително.
Тази вечер лагерът бе оживен, разказваха се различни истории. Накрая Даг призна за змиите. За негово облекчение Фаун и Бар обясниха почти всичко за Рейнтрий и пътуването по реката. Сумак нямаше много за разказване, но преживяванията й се струваха екзотични на фермерите, докато описваше спокойната зима в Ню Елм, лагер на четирийсет мили на запад от Северния път, който покриваше по-голямата част от територията между Пустошта и Хардбойл. Рейз бил на обучение в патрула й и бил безнадеждно влюбен, както ставало с повечето млади мъже. Даг не го съжали. Ако го биваше — а тя едва ли щеше да го води при Феърболт, ако не беше умен и напорист, — някое от младите момичета на семейство Кроу щеше да се погрижи никога повече да не види родния си лагер. Даг прикри усмивката си.
Докато наблюдаваше племенницата си на отблясъците на огъня, го обзе странна тревога. Тя бе като полъх свеж северен въздух, като песен за изгубения му дом. Не че съжаляваше за изгнаничеството си. Един поглед към Фаун бе достатъчен, та сърцето му да запее. Бе прерязал тежестта, която носеше от миналото, и нямаше никакво желание да се сдобие отново със същия товар. Въпреки това…
Сумак непрекъснато се озърташе. Откакто се бе върнал от Лутлия осакатен и отчужден — тогава тя бе на петнайсет, — единственият й чичо стана за нея истински герой. За разлика от Нийта, тя нямаше илюзии — беше го виждала в най-лоша светлина, и то много пъти, но всички в семейството знаеха, че предпочита патрула, вместо да стане създателка на ножове. През целия й живот той бе суховат патрулен, единственият й роднина, който никога не критикуваше избора й, на когото винаги можеше да разчита. И се бе слисала, когато старото дърво бе разперило клони и бе изтръскало корените си, за да избяга с фермерско момиче. Беше прекъснал всички връзки с нея.
Макар и объркана, тя се държеше с Фаун мило и любезно. Докато се разказваха историите за злини, речни бандити, лечение и работа с орехи, Даг се надяваше Сумак да разбере, че Фаун е негов партньор, а не неговото любимо животинче. Все пак тя събра сили да им честити бебето, макар да личеше, че не може да повярва. Накрая очите й заблестяха с типичното за нея зло пламъче и тя призна:
— Нямам търпение да им разкажа, като се прибера.
Както обикновено преди да си легне, Даг обиколи лагера. Аркади тръгна към него и с прекалено спокоен дори за него глас отбеляза:
— Интересна жена е племенницата ти.
— Така си е.
— На колко години е?
Даг го погледна учудено. Мислеше, че Аркади умее да преценява годините на хората.
— Чакай да помисля. Бях на двайсет и две, когато се роди, защото същата година патрулирах на Големия северен път. Значи сега е на трийсет и пет. Тя е второто дете на Дар. Раждането й донесе огромно облекчение за рода Редуинг. Кредитът на Омба пред мама веднага се вдигна.