„Какъв керван?“
— Добре ли сте всички?
— Да, разбира се, само дето миещата ми мечка избяга, когато бяхме по средата на Грейс. — Хоторн се намръщи на предателството на животинчето.
Фаун изчака Бери да приключи и да се провикне: „Обедна почивка! Пробвайте пайовете със сушени кайсии на мама Флинтридж отсреща. Няма по-добри в цялата долина!“ После скочи от пъна, прибра цигулката в калъфа, вдигна шапката и се промъкна през тълпата към Фаун, като пътьом събра още няколко монети. Прегърнаха се.
— Бери!
— Сестричке! Успяхте значи. Решихме, че ако все пак пътищата ни се пресекат, то ще е тук.
— Къде са Уит и останалите?
Бери посочи към реката.
— Уит си намери работа на кабестана на сала от тази страна, а Ход е от другата. Бо пази конете и багажа на отсрещния бряг. Там поне е далече от пивниците.
Даг и Бар се приближиха, чуха последните й думи и се засмяха. Хората се извръщаха след високите Езерняци и се отдръпваха, а след това зяпаха изумени, когато щастливо ухилената цигуларка ги прегърна.
— Как се озовахте тук? — попита Фаун. — Мислех, че ще се качите на лодка за Трипойнт.
— Качихме се, но Уит се отчая и заяви, че и във фермата не бил работил така робски. А пък онзи глупак капитанът взе, че се натресе в плаващ дънер малко след устието на Хардбойл. Едвам се добрахме до брега, поработихме в селото, но беше очевидно, че лодката няма да плава скоро, да не говорим, че половината неща бяха мокри заради пробойната. Научихме, че ледът по горното течение на Грейс все още не се е разтопил, докато Хардбойл е чиста. Затова си осигурихме превоз на друга лодка до Мътън Хаш, а по-нагоре няма как да се плава.
Мътън Хаш беше границата, до която можеха да стигнат лодките по Хардбойл. Северният път я пресичаше — това не бе случайно, реши Фаун — на трийсетина мили от непроходимите плитчини и бързеи. Според легендата навремето нагоре по течението имало град и мост, но те бяха потънали в мъглите на времето, погълнати от околните гори. Фаун кимна.
— Уит така и не реши кое му харесва повече — реката или пътят — продължи Бери. — Така че ще пътуваме и по двата начина. Нямам нищо против, защото ще спестим три, може би четири седмици от пътя към дома. Ако ще строим нова товарна лодка преди есенното пълноводие, това време ще ни е нужно.
„Може дори да пристигнем навреме, за да засадя градината.“
— Получи ли писмото, което ти изпратих?
— Да, благодаря.
— Нали не сте дошли тук единствено с надеждата да се срещнем? Ние до последно не бяхме сигурни дали ще се приберем тази година.
— Не, но въпреки това все се оглеждахме и ослушвахме. Питахме на сала и разбрахме, че не сте напред. Даг веднага ще го забележат, а когато сте двамата заедно, няма начин да ви пропуснат. Не отричам, че останахме тук с надеждата да се видим, но ми се иска в най-скоро време да продължим на север. По възможност преди брат ти да купи още коне. — Тя се намръщи.
Салът спря сред викове и скърцането на трапа. Пешаци, следвани от каруци, слизаха по склона и тълпата се размърда, когато новите пътници забързаха да се качат. Хоторн хукна да съобщи новината на Уит.
Уит дотича ухилен като луд, прегърна Фаун и стисна ръката на Даг.
— Успяхте значи! Как само се надявах! Мога веднага да ви намеря място.
— Не сме сами — обясни Даг. — Пътуваме с други хора. Млади преселници. Зелената каруца е тяхна.
— Сейдж е ковач, ще си търси работа в Трипойнт — добави Фаун.
— Няма проблем. Доведи ги и тях. Колко неща имам да ви показвам! — Уит се обърна към бързо пълнещия се сал; едър мъж, очевидно собственикът, пазеше край спуснатия трап и го гледаше намръщено. — Трябва веднага да се върна на работа. Не мога да си тръгна през деня, просто не е редно. Ще си поприказваме, когато се качите на борда, освен ако не попаднете на лодката на Ход, тогава той ще ви разкаже всичко. Бери или Хоторн ще ви заведат до жилището ни. Къде е Ремо?
Бар се напрегна.
— Остана в Ню Мун.
Уит премигна.
— Така ли? Защо?
— Заради едно момиче — отвърна простичко Фаун. Това бе достатъчно обяснение, а и нямаше време, защото шефът се провикна гневно. Уит махна с ръка и хукна обратно.
Уит бе колкото променен, толкова и непроменен. Раменете му бяха станали по-широки. Старият му ентусиазъм бе изместен от нов. Бракът очевидно му бе повлиял добре, след като се бе задържал на тази тежка работа. Даг поведе всички, за да им представи Бери и Хоторн, а Фаун реши да запази най-важната новина за по-късно, когато останат сами.