Докато дойде редът им, салът на Уит направи един курс и се върна. Щом се натовариха, капитанът се провикна да вдигнат трапа.
Уит и момчетата от Юга се сприятелиха веднага, още повече че те бяха чували много за него и имаха чувството, че се познават. Въпреки че бяха живели само на трийсет мили от Грей, Хардбойл им се струваше най-голямата река на света и те се кокореха удивени. Капитанът ги наблюдаваше развеселен и дори им позволи няколко пъти да завъртят кабестана.
Някои от пътниците наблюдаваха подозрително Езерняците, но капитанът бе виждал достатъчно като тях и не каза нищо. Мнозина мъже оглеждаха тайно Сумак, но дори на някой да му се искаше да подхвърли забележка, присъствието на останалите Езерняци го възпираше.
Докато водеше Сврачка по трапа, за да стъпи на другия бряг, Фаун доволно си каза, че вече са изминали половината път до дома.
Даг не се учуди, че Бери ги поведе на две мили от Северния път към ферма с полусрутен обор, който бяха наели съвсем евтино, тъй като бе доста отдалечен. Наблизо имаше добро пасище, което беше много важно, тъй като животните не бяха малко. Уит бе тръгнал на това пътуване с два коня и дрехите на гърба си, а вече разполагаше с шест, въпреки че животните изглеждаха мършави. Но всъщност изборът му не беше лош. Повечето имаха нужда от лечение срещу глисти, почивка и храна, а Уит им ги беше осигурил. Две кобили, изглежда, бяха тормозени, но сега някой се бе погрижил за раните им и ги беше промил.
— До една са кобили — изтъкна Уит пред Даг, когато по залез си дойде от сала. — Като се върнем в Клиъркрийк, вече ще знам кои са за разплод. Дали конят на мама ще е готов да ги заплоди до следващата есен? — Очите му блестяха.
Уит се зарадва, когато разбра, че Сейдж е опитен ковач, и двамата бързо се заговориха за проблемното копито на една от кобилите. Тъй като животните от кервана имаха нужда от почивка, решиха да останат още един ден, а собственикът на имота не им взе пари, защото Сейдж се съгласи да подкове един от конете му. Даг имаше чувството, че върху плещите на младежа пада товар, но младият ковач нямаше нищо против, а останалите му помагаха.
„Не се страхува да работи“ бе похвала, която ласкаеше както северняците, така и южняците; Аркади напълно забрави манията си за чистота, докато оглеждаше новите придобивки на Уит, за да е сигурен, че са добре. В резултат на следващата сутрин младият мъж отведе една от кобилите на пазара в Мътън Хаш и се върна с нова. Похвали се и с друга придобивка.
Показа им арбалет с метална тетива и механизъм за прицелване, направен от майстор в Трипойнт.
— Получих го от един разорен лодкар надолу по Грей — обясни развълнувано Уит и започна да изброява качествата му. Фермерите веднага го наобиколиха, сякаш им предлагаше топъл ябълков пай. Всички пожелаха да пробват арбалета, с изключение на Сейдж, който помоли да го разглоби, за да види дали ще може да възстанови механизма, но на Уит никак не му се искаше.
— Имам само седем стрели — обясни Уит. — Бяха осем, но вече изгубих една, тъй като наблизо нямаше Езерняци, които да ми помогнат да я открия.
Фаун се намръщи и завъртя една от късите стрели в ръка.
— Няма да мога да направя стрели за този лък. Затова пък Сейдж може.
— Надявах се да ми направиш. И дървени стават за упражнение. Така няма да губя металните.
Фаун се пооживи.
— Добре. Ще опитам.
Нагласиха мишена в края на пасището, след това се дръпнаха в другия край и хвърляха монета кой след кого ще стреля. Ставаха все по-шумни. Даг забеляза, че и Бар, Рейз и Сумак нямат търпение да изпробват новата играчка.
Аркади не беше особено впечатлен.
— Груба работа. Разстоянието не е достатъчно, а и стреля бавно. Езерняшките лъкове са по-добри.
Даг стисна устни.
— Да, чудесни са, но се правят за около две седмици и после още една, за да се стегнат. Само че аз съм виждал работилниците в Трипойнт. Щом се хванат, правят по един лък на ден, дори повече от един, ако имат и чираци.
— Бързо и евтино — изсумтя Аркади.
— Да, но ако произвеждат по двайсет за всеки наш, няма да има значение дали няколко ще се счупят, или няма да са достатъчно точни. Ще го сменят и пак ще са по-напред от нас. А направата на този не е лоша, също както и моята приставка — тя издържа години само с дребни поправки. — Даг се замисли за специалния си лък, измайсторен специално за куката. А и приставката за ръката му бе върнала живота на патрулен.
Той бръкна в джоба си, извади една монета и я подаде на Аркади.
— Погледни я внимателно.
Учуденият Аркади протегна ръка и взе монетата.