Даг се надяваше Уит да не види как се е изчервил.
— Никога не съм казвал, че са безпогрешни. Дори при Езерняците се случват грешки.
— Сигурно.
— Нещо се бях… поразсеял.
Уит, мътните го взели, се изкиска. Даг не му обърна внимание, вирна брадичка и пое напред, но Уит закрачи след него.
— Ако е бременна, значи всичко е ясно — заяви Уит, доволен, че тайната е разгадана. — Сигурно е станала избухлива.
— Не съм забелязал.
Продължиха смълчани.
Случайно ли бе станало, или нарочно? Даг се надяваше собственият му ум да не му върти номера. Каква заплаха бе забелязал в Ню Мун Кътоф, за да пожелае съпругата си толкова сляпо точно в този момент? Заплахата да води лек живот ли? Трябваше да признае, че предложението за живот като на Аркади — спокоен, подреден, бе истинско изкушение. Но не и там, не на юг.
Прецени времето. Бяха изминали толкова мили, а малкият огън в утробата на Фаун нито избледняваше, нито угасваше, държеше се с типичната за Искрицата решителност. „Може да е момиче — помисли си той. — Силна като майка си.“ Може би вече беше безопасно да мисли за новата искрица като за човек, неповторим, жив. Може би. Сърцето го стегна, когато старите граници на сигурност и спокойствие се разкъсаха.
Дори да се беше получило съвсем случайно, той не съжаляваше.
Пет дни по-късно Даг отново мислеше по този въпрос.
Не бяха допуснали грешка, просто мислите им бяха потекли в друга посока. Това нямаше нищо общо с нещата, които си представяше, когато с Фаун заминаха от езерото Хикори — дори му беше трудно да си спомни какво точно си е представял — само двамата, пролетта напъпва, а двамата имат достатъчно време да се отдадат на ласки. Целта на пътуването бе да видят нови неща, защото старите не отговаряха на новите задачи, които ги чакаха. Не можеше да се оплаче, че действителността е надминала представите му.
Обърна се на седлото, за да погледне кервана. Шестнайсет човека и двайсет и пет животни бяха почти колкото пълен патрул, но тези не бяха минали обучението на патрулни. Не бе сигурен как стана така, че го избраха за капитан на патрула. Въпреки това отново използваше старата си система да издава колкото е възможно по-малко заповеди, защото хората започват да ги очакват и забравят, че могат да мислят и действат сами.
Тези хора, събрани откъде ли не, се бяха сработили много по-добре, отколкото бе предполагал. Групата от реката бе свикнала с непознати и много лесно и бързо се сприятелиха с момчетата от Алигаторска шапка. Сумак прие семейство Блуфийлд като роднини по брак на чичо си, а Рейз не смееше да й се противопоставя за нищо. Аркади, както обикновено, си мълчеше, но Даг знаеше, че зоркият му поглед не пропуска абсолютно нищо.
Бери, Кала и Фаун бързо се сприятелиха и едва сега, когато ги видя как си прехвърлят задълженията, помагат си и се смеят заедно, Даг разбра колко изолирана се е чувствала Фаун в Ню Мун Кътоф. В палатката на лечителите я бяха търпели заради него, но нито една Езернячка не се бе заела да я научи на тънкостите на живота им. Затова си каза, че Сумак е странна жена, която не е нито фермерка, нито патрулен. Може би затова толкова често яздеше до странния Аркади.
А пък Фаун, ококорена от почуда, докато изкачваха планините, бе наистина очарователна. Склоновете ставаха все по-стръмни и тя, като истинско чедо на долините, реши, че в скоро време някой връх ще бодне небето. По скалите се стичаха тънки струйки вода и се скриваха в тайни пещери, прикрити от планинска лавровишна с розови цветове. Край клокочещите потоци се бяха разлистили пищни папрати. Малки дупки, колкото да потънеш до глезена, бяха скрити от кървавиче, бял и розов трилиум, цветето, на което бе кръстена майката на Фаун. Познатите северни цветя я караха да се усмихва.
— Сега вече разбирам защо не ни позволяваше да наричаме хълмовете около Гласфордж планини — обърна се тя към Даг.
— Планините в Северен Сийгейт са още по-високи — отвърна Даг. — По върховете им е зима през цялата година, а снегът и ледовете никога не се стопяват.
— Шегуваш се! — подвикна Финч.
— Не. Виждал съм ги — настоя Даг. — Извисяват се бели под ясното лятно небе, върховете и хребетите са като съновидение.
— Дали може да се върти търговия сред тези снегове? — попита замислено Уит. — Отиваш през лятото и продаваш.
— Сигурно изкачването на толкова високи планини е трудно — реши Фаун. — А и ледът…
— Всъщност — започна да разказва Даг — хората там изрязват лед от езерата и го прибират в мазетата, увит в слама. Издържа доста дълго.