Вайо се разхлипа отново.
Даг забеляза съчувствието в очите на Фаун и предположи какво следва.
— Сейдж — рече тя, — нали половината ни животни са долу. Не може ли да ги впрегнем в тяхната каруца и да ги изтеглим? Така техните животни ще си починат. Като се впрегнат седем двойки, каруцата ще се изкачи за нула време.
Индиго се почеса по главата.
— Ако сме заедно до следващата стръмнина, можем да впрегнем всички добичета и да изтегляме каруците една по една.
Вайо престана да подсмърча и вдигна обнадеждено поглед.
— Наистина ли ще го направите? Ще се получи ли? Моля те, Граус, съгласи се.
Болният измърмори, че щели да ги избият, докато спят, но съпругата му не му обърна никакво внимание и отново погледна Индиго.
— Граус не е такъв, от треската е. Още един ден и ще дойде на себе си. Моля ви, много ви моля… толкова е жестоко, не биваше да го казвате, ако не говорите сериозно…
Така че нощуваха на върха, обвити от леденостудена мъгла, вместо на някое по-ниско и приветливо място, а Даг и Аркади се опитваха да налеят в гърлото на болния лекарство против треска. Граус се бореше с тях с всички сили и ужасът му се изразяваше в псувни и обиди. Съпругата му беше напълно безпомощна, но Бери помогна, като се отнесе с него като с пиян моряк. Аркади не бе толкова уплашен, колкото очакваше Даг. Оказа се, че има богат опит с болни фермери.
Даг обходи лагера, преди да си легне, и се запита дали няма опасност някой да падне в пропастта, ако излезе да се облекчи през нощта, а после се запита дали Аркади няма лекарство за главоболие. За предпочитане силно лекарство.
Спря, защото усети същността на коне и ездачи, които се изкачваха зад тях. Честните хора нямаха причина да пътуват, след като се мръкне, а заради мъглата не се виждаше почти нищо. Покрай пътя често се появяваха бандити. Той отпусна усета си за същност.
Позната същност се сблъска с неговата.
Даг направи няколко крачки надолу по пътя и видя трима ездачи в млечнобялата мъгла. Ремо. Нийта. И Тавия.
— Отсъстващи богове, Даг! — проехтя напрегнатият глас на Ремо. — Крайно време беше, мътните го взели, да ви настигнем!
16.
Даг успя да избегне разговора единствено защото Аркади беше заспал, но се сблъска с реалността рано на следващата сутрин. Не можеше да се нарече изгрев, приличаше по-скоро на светла мъгла. Одеялата, вещите, косите на всички бяха обсипани с ледени капчици вода. Огънят, който патрулните бяха запалили, за да направят закуска, пропукваше примамливо, но пламъците му бяха бледи, също като насядалите около него хора. В мътната оранжева светлина дори Аркади изглеждаше посивял, изтощен от пътя, с подпухнали очи.
— Мислех, че ще ви настигнем, преди да стигнете Пустошта — обясни Нийта. — И сигурно щяхме, ако ни бяха позволили да тръгнем по-рано.
Ремо се обърна към Даг.
— Изгубихме първите пет дни, защото Антан Булръш реши да ви чака. Казах му, че Аркади може и да блъфира, но ти не би направил подобно нещо. Когато най-сетне ми позволи да отида до фермата на семейство Бриджър, за да проверя, се оказа, че сте заминали преди четири дни.
— След това — продължи Нийта — изгубихме още два дни, за да се разправяме. Най-сетне лагерният съвет надделя над капитана. Трябваше да тръгнем след вас като куриери и да сменяме конете по пътя, но Антан не позволи.
— Имахме късмет и по пътя, и с времето — призна Даг. „Аз ги тласках напред.“ Прииска му се да бе имал повече време, за да са още по-далече.
— Както и да е — рече Нийта. — Не е нужно да продължавате на север. Спечелихме!
Аркади присви любопитно очи. Бар се спотайваше зад рамото му и мълчеше.
— Решил съм да замина на север и съм го обещал на роднините си от семейство Блуфийлд — отвърна Даг. — А тези фермери разчитат да им бъда водач, защото не познават пътя. Освен това им обещах да стигнат живи и здрави в долината на Грейс. — Погледна Аркади. — Надявам се, разбира се, Аркади да продължи с нас. Дори не съм му показал красотите на Севера. Има много, което да научи и види.
— Но защо? Ние ви извоювахме всичко! Даг ще бъде приет в лагера, ще получи права на жител, въпреки че се е оженил за фермерката, и ще получи лечителска шатра на пазара! Лечител Чала много се заинтересува, откакто научи номера с отомайването.
Аркади примигна. След него и Даг.
Бар се огледа.
— Имам по-добра идея. Защо не тръгнете на север с нас? Поне за известно време. Вече сме минали половината път, а миналата есен ми казаха да не се връщам без теб, Ремо. Подозирам, че Пърл Рифъл ще ми се стори съвсем различен, но искам да приключа старата си задача, преди да… се заема с нещо друго. Направи и ти като мен.