Ремо поклати глава.
— Ти просто не разбираш. Открих си нов дом, където хората няма да се държат с мен като с боклук. Не ми трябва да се връщам и да лазя в краката им, за да получа място в добър патрул. В Ню Мун имат нужда от мен.
Да се отърве от въображаемите си грехове също като змиите, които сменят кожата си, и да отхвърли семейството, което непрекъснато го критикува — Даг разбираше защо южният лагер се струва толкова примамлив на младежа.
— Това, което искаш, не е същото като това, от което се нуждаеш — засече го Бар. — В Ню Мун Кътоф разполагат с достатъчно патрулни. На север от Грейс няма нито един лагер, който да се похвали със същото. — Погледна многозначително Тавия, която докосна със съмнение устните си.
Нийта вирна брадичка.
— Бар може да прави каквото пожелае. Нас ни изпратиха, за да придружим Аркади и Даг до лагера. — Даг веднага забеляза, че не включва Фаун. — Както и да е — обърна се тя към Аркади, — предполагам, че се наживя сред природата без никакви удобства, лечителю. При това на твоята възраст. Веднага ще те отведем в удобния ти дом.
Аркади избърса очите си с ръкав и изпъшка:
— Богове. Не мога да мисля, когато съм покрит с мръсотия.
Аркади не беше по-мръсен от останалите, но Даг си премълча. Фаун и Сумак приготвяха чай. Сумак стана и без да каже и дума, подаде първата чаша на Аркади. Той я пое с усмивка и отпи.
Сумак погледна студено Нийта и заяви:
— Никой няма да върви никъде поне още един ден. След като нашите животни имат нужда от почивка, вашите са в още по-лошо състояние, при положение че са изминали същото разстояние за две трети от времето. Даг не може да остави хората си пръснати на десет мили по пътя, защото това е против разбиранията на патрула. Най-малкото трябва всички да стигнем до долината и да се организираме. Има достатъчно време да се разберете по-късно. След закуска.
— Съгласен съм — каза Даг.
Аркади огледа насядалите, сви рамене и каза:
— Даг командва.
Нийта разбра, че Сумак я е надхитрила, но не успя да измисли подходящ аргумент, тъй като тя имаше право за конете. Изядоха закуската, след което се заеха да вдигнат лагера.
— След като обядваме — прошепна Сумак на Аркади, — след като се спуснем, ще ти покажа трика на патрулните за намиране на по-топла вода, с която да се измиеш.
— Чудесно — въздъхна Аркади.
Беше им отнело цял ден, за да се изкачат до върха, но отне само половин, за да слязат. Добре че болният Граус остана да лежи в каруцата, тъй като съпругата му беше по-разумната от двамата. Аш и Индиго й помагаха. Стигнаха в долината без нито една каруца да се преобърне по криволичещия път, въпреки че им се наложи да изместят две паднали дървета и да разчистят малко свлачище. Когато мъглата се вдигна, денят се оказа топъл, а по-късно намериха подходящо място за нов лагер. Последва суматоха, докато нахранят четирите момчета от Юга и Уит, преди да ги пратят да доведат Бо и Ход с останалия багаж. Едва ли щяха да се върнат до следващия следобед.
Даг отиде да потърси Аркади, но така и не успя да го открие. Не бе в обсега на усета му за същност.
— Видя ли къде отива Аркади? — попита той Фаун.
— Ами… — поколеба се съпругата му.
— Кажи?
— Сумак го заведе в гората да му намери топла баня. Тя така каза.
Даг я погледна недоверчиво.
— Аркади наистина си взе ароматен сапун, кърпа и бръснач — каза Фаун. — Сумак пък носеше одеяло, сигурно за да се увие след банята. — И подхвърли срамежливо: — Да не би да са тръгнали да ловят катерици?
Даг си пое въздух.
— Не съм сигурен.
Младата му съпруга го погледна с неудобство.
— Не си длъжен да тръгнеш след тях, нали? Въпреки че Сумак ти е племенница.
— Да не би да искаш да ми отхапят и другата ръка? Не. Сумак е разумна жена. А Аркади… Аркади е приемлив ухажор. — Кръвната линия на Аркади беше безупречна, а що се отнасяше до разликата в годините, тук Даг не смееше да каже и дума.
Фаун въздъхна облекчено.
Бавна усмивка плъзна по устните на Даг, когато си представи как Аркади се разправя с роднините му от шатра Редуинг, ако Сумак успее да го заведе у дома. Даг не се съмняваше, че Аркади ще постигне своето — мътните го взели, Дар нямаше да издържи и пет минути. А пък Кумбия — е, за нея бе сигурен, че ще се държи любезно с лечителя. Само че нямаше да отстъпи за нищо на света.
„Не се увличай, патрулен.“ Аркади и Сумак бяха сложни характери, което можеше да им помогне, но можеше и да не им помогне. Не се бяха разкрили пред Даг. Аркади даваше вид, че му е приятно да слуша спомените на Даг и Сумак. Да не би да прикриваше лесно ранимото си сърце? Това беше разумен ход пред Сумак, а Аркади беше достатъчно мъдър.