От друга страна… Сумак и Рейз трябваше да си тръгнат преди дни, още при Хардбойл, и досега щяха да са със сто мили по-близо до езерото Хикори. Май срещата с добрия стар чичо Даг не бе единствената причина да се бавят.
А сега се появи и Нийта и се започна нещо като съревнование, доста добре прикрито. Даг подозираше, че Сумак е свикнала единствено със съперничество от страна на мъжете, нещо, което се случваше рядко, тъй като те я следваха като патета. Като капитан на патрул тя бе обучена да мисли бързо и да действа още по-бързо, когато се налага. Ако Аркади утре заминеше на юг, пътищата им едва ли щяха да се пресекат отново.
— Горките катерици — измърмори Даг. — Нямат никакъв шанс.
Фаун се ухили.
— Дали и ние да не си потърсим? След като Сумак може да намери топъл извор в тези гори, ти също можеш.
— Планът ти ми харесва, Искрице.
— Ще донеса сапун.
— И одеяло. В коя посока ще тръгнем?
— Няма значение, стига да не е на северозапад. Там има кой да се погрижи за многобройните катерици.
— Права си.
Даг отиде да намери Бар, за да го предупреди, че няма да са наоколо следобеда, и видя, че е с Нийта и Тавия.
— Виждал ли си Аркади? — попита Нийта. — Трябва да му набия малко ум в главата.
— Разбрах, че е отишъл да се изкъпе.
— Накъде е тръгнал?
— Не видях. — Даг говореше истината. След това предположи: — Надолу по течението. — На югоизток, накъдето текат потоците.
— Тръгвай, Тавия — нареди Нийта. — Аркади няма работа сам в гората. Не е безопасно.
— Едва ли е далече, а и едва ли ще се зарадва на компанията ви — отбеляза Даг. — Той обича да е сам.
Тавия се притесни, когато си представи как прекъсва банята на лечител Аркади. Двете продължиха да спорят, докато Даг и Фаун се измъкнаха тихо в западна посока.
Даг отдавна мечтаеше за такъв приятен следобед, още от времето, когато замисляше сватбеното пътешествие. Двамата с Фаун навлязоха дълбоко в гората и младата жена откри тих поток, който ромолеше по скалите и се вливаше в обляно от слънцето езерце. Брегът бе покрит с избуял хвощ. Наоколо бяха нацъфтели диви планински цветя. Макар да не бързаха да се приберат, когато се върнаха, се оказа, че Аркади и Сумак все още ги няма.
Планинският хребет, който бяха прехвърлили, скри слънцето рано и от гората се спуснаха сенки под все още ясното небе. Сенките бяха станали плътни, когато Аркади и Сумак се появиха откъм дърветата. Стори му се, че от двойката се излъчва светлина, че буквално извира от полузаслонените им същности. Спряха, пуснаха си ръцете, Аркади се обърна, за да оправи неизсъхналата коса на Сумак, която падаше също като нощна сянка чак до бедрата й, и я среса с пръсти. Какви щастливи пръсти… Едва сега Даг разбра какво е различното у лечителя — освен очевидното. Сребристата му коса вече не беше вързана на траурен кок, а сплетена и преметната през рамо. Типично в северняшки стил. Дали не бе дело на Сумак?
Независимо от това, колкото и дразнещо да му се стори, нито един от двамата не подхвърли интересна забележка; вместо това се заеха да приготвят вечерята, без да си обръщат повече внимание. Семейство Басуд се бяха отделили, но Фаун, Кала и Бери се събраха, за да опекат рибата, която Ремо и Бар бяха уловили в близката бързоструйна река. Нийта наблюдаваше Аркади с тревожен поглед, но или прояви достатъчно здрав разум да не го притиска, или бе прекалено заета с вечерните задължения около огъня и конете, за да й остане време.
Даг се чудеше дали не трябва да попита Аркади какви са намеренията му, но прецени, че това ще е неправилен подход, и когато звездите се показаха, притисна Сумак.
— Приятно ли прекара следобеда? — попита я приятелски.
— Много. Ами ти?
— И аз. Не че искам да те разпитвам.
Забеляза усмивката й, макар да се бяха скрили в сянката на едно цъфнало лирово дърво.
— Но едва се сдържаш да не започнеш да ме разпитваш.
— Чувствам известна отговорност за партньора си.
Сумак вирна брадичка и заяви:
— Обичам мъже с чисти ръце. Мъже, които знаят какво да правят с тях.
— Трябва ли да те питам дали намеренията ти са почтени?
— Намеренията са като желанията. Не винаги получаваш това, което искаш.
— Аркади… е много чувствителен човек. Силен е по свой си начин. Можеш да… ако… — Даг се опита да намери точните думи. — Можеш да го нараниш.