Накрая собственикът решително поклати глава.
— Няма да си отидат. Ще побърборят и с това ще си останат.
— Струва ми се, че доктор Инграм е твърдо решен на това.
— Може и да е, но с останалите не е така. Казахте, че днес следобед имат заседание. Мога да ви кажа какво ще стане. Ще поспорят малко, после ще определят комитет, който трябва да изготви резолюция по въпроса. А по-късно, утре, този комитет ще докладва решението си пред ръководството. То може да приеме резолюцията, а може и да я поизменят, но и в двата случая ще си побърборят още малко. После, вероятно на следващия ден, резолюцията ще бъде представена за обсъждане от конгреса. Много съм ги виждал такива — това е великият демократичен процес. И ще продължат да си говорят и след конгреса.
— Може и да сте прав — каза Питър, — но на мен ми се струва, че позицията ви е неправилна.
Това бяха прибързани думи и Питър се приготви да понесе взривоопасния отговор. Но нищо не последва, а Уорън Трент само изръмжа:
— Аз съм само практичен, нищо повече. Ще си начешат езиците за така наречените принципи, докато им пресъхнат устата. Но никога няма да си докарат неприятности, щом могат да ги избегнат.
— Би било много по-просто, ако променим политиката си — продължи упорито Питър. — И не мога да повярвам, че доктор Николас би накърнил авторитета на хотела, ако го бяхте настанили при нас.
— Може и да не го накърни, но тази паплач, която ще се помъкне след него, ще направи именно това. И тогава ние ще си имаме неприятности.
— Доколкото разбирам, неприятностите вече си ги имаме — Питър осъзна, че упорито се доближава до забранената зона. Размисли докъде ли би могъл да стигне, но не можеше да си обясни защо днес шефът му е в сравнително добро настроение.
Патрицианските черти на Уорън Трент се изопнаха в язвителна усмивка.
— Може и да сме имали неприятности, но след ден-два всичко ще се оправи — после рязко попита: — Къртис О’Кийф още ли е в хотела?
— Доколкото знам, да. Щях да науча, ако си е заминал.
— Добре — усмивката продължаваше да трепти по устните му. — Имам една новина, която може да ви заинтересува. Утре ще кажа на О’Кийф и на цялата му корпорация да отидат и да се хвърлят в езерото Пончартрейн.
11
Заел тактическа позиция зад банката на старши пиколото, Хърби Чандлър тайно наблюдаваше четиримата младежи, които влязоха във фоайето на „Сейнт Грегъри“. Наближаваше четири часът.
Сред четворката той разпозна Лайл Дюмер и Станли Дик-сън, който крачеше намръщен пред останалите към асансьорите. След няколко секунди изчезнаха от погледа му.
Вчера по телефона Диксън увери Хърби, че неговото участие в скандала от предишната вечер ще се запази в тайна. Но Хърби с тревога осъзна, че освен Диксън имаше още трима. А как ще се държат останалите, пък и самият Диксън, ако започнат да ги разпитват и дори да ги заплашват, това никой не можеше да каже.
Старши пиколото вече цяло денонощие продължаваше да храни мрачни предчувствия.
След като слязоха от асансьора на мецанина, Станли Диксън поведе групичката. Спряха пред остъкления портал със светещ надпис „Администрация“ и Диксън мрачно повтори:
— Не забравяйте, ще говоря само аз.
Флора Йейтс ги въведе в кабинета на Питър Макдермот. Той ги изгледа хладно, посочи им да седнат и попита:
— Кой от вас е Диксън?
— Аз.
— А Дюмер?
Лайл Дюмер кимна неуверено.
— Не знам имената на другите двама.
— Много лошо — каза Диксън. — Ако (знаехме, щяхме да си донесем визитните картички.
— Аз съм Гладуин — обади се третият младеж. — А това е Джо Уалоски.
Диксън го погледна раздразнено.
— Всички вие — заяви Питър — несъмнено знаете, че съм запознат с показанията на госпожица Марша Прейскът за онова, което се случи в понеделник вечерта. Ако не възразявате, бих искал да чуя и вашата версия.
Диксън се обади бързо, преди другите да успеят да се намесят:
— Чуйте! Дойдохме тук, защото вие го измислихте и нямаме какво да кажем. Така че, ако искате да говорите, може да започвате.
Питър изопна лице и с усилие сдържа гнева си.
— Много добре! Предлагам ви да започнем с по-незначителения проблем — той прелисти книжата пред себе си и се обърна към Диксън: — Апартамент 1126–7 е записан на ваше име. Когато избягахте — и той наблегна на последните си думи, — предположих, че сте пропуснал да се обадите на рецепцията и свърших това вместо вас. Имаме една сметка от седемдесет и пет долара и няколко цента. Освен това има още една сметка за нанесени щети в апартамента за сто и десет долара.