Този, който се беше представил за Гладуин, тихо подсвирна.
— Ние ще платим първата сметка — каза Диксън. — Това е.
— Ваше право е да оспорвате втората сума — осведоми го Питър. — Но ще ви кажа, че нямаме намерение да оставим тази работа така. Ако се наложи, ще се обърнем към съда.
— Слушай, Стан — обади се четвъртият младеж, Джо Уалоски, но Диксън му махна с ръка да мълчи.
До него Лайл Дюмер се размърда притеснено и тихичко добави:
— Стан, каквото и да стане, ще се вдигне жесток шум. Щом се налага, да делим на четири — сетне се обърна към Питър: — Ако трябва да платим тези сто и десет долара, боя се, че няма да успеем веднага да ги съберем. Може ли да ги платим на няколко пъти?
— Разбира се — всъщност нямаше никаква причина, реши Питър, да бъдат лишени от обикновените услуги на хотела. — Един от вас, или пък всичките можете да се срещнете с главния счетоводител и той ще уреди всичко — и той се загледа в групичката. — Трябва ли да смятаме въпроса за уреден?
Един по един четиримата кимнаха.
— Тогава остава въпросът за опита на така наречените четирима мъже да изнасилят едно момиче — Питър не се опита да прикрие презрението, което пролича в гласа му.
Уалоски и Гладуин се изчервиха, а Лайл Дюмер смутено извърна погледа си от Питър.
Единствено Диксън запази самоувереност.
— Това са нейни приказки. А според нас би могло да бъде и по-различно.
— Вече ви казах, че желая да чуя и вашата версия.
— Тя няма да мине!
— Тогава нямам друг избор, освен да приема версията на госпожица Прейскът.
— Абе, чичка, май и на тебе ти се искало да бъдеш с нас — ухили се Диксън. — Или си получи своето после, а?
— По-спокойно, Стан — промърмори Уалоски.
Питър сграбчи страничните облегалки на креслото. Той сподави желанието си да изскочи иззад бюрото и да халоса това самодоволно ухилено лице пред себе си. Но съзнаваше, че така би дал на Диксън преимуществото, което другият така хитро желаеше да получи. Не, не трябва, каза си той, да губя самообладание.
— Предполагам — отвърна той с леден тон, — ясно ви е, че могат да ви подведат под съдебна отговорност за извършено престъпление.
— Ако беше така — възрази Диксън, — досега щяха да са ни привикали. Така че не ни будалкайте с изтъркани приказки.
— Ще пожелаете ли да повторите думите си пред господин Марк Прейскът? След като се върне от Рим и му се съобщи какво е станало с дъщеря му?
Лайл Дюмер погледна бързо към Питър с разтревожено изражение. За пръв път в очите на Диксън се появи безпокойство.
— Той знае ли? — попита Гладуин неспокойно.
— Млъкни! — заповяда му Диксън. — Това е номер. Не му се хващай!
Но и неговото поведение стана по-неуверено.
— Вие сами можете да прецените дали е номер, или не. — Питър отвори едно чекмедже и измъкна някаква папка, която поразгърна. — Тук се намират моите показания, които съм подписал и които са изградени по думите на госпожица Прейскът, както и въз основа на това, което заварих в понеделник вечерта при пристигането си в апартамент 1126–7. Те още не са преподписани от госпожица Прейскът, но това не е проблем, а и тя самата може да добави някоя и друга подробност. Разполагаме и с показанията на Алоисиъс Ройс, служителят, когото нападнахте. Той потвърждава моето изложение и описва какво се е случило непосредствено след пристигането му.
Идеята да получи показанията на Ройс му хрумна предния ден вечерта. В отговор на молбата на Питър по телефона младият негър представи материала рано сутринта. Документът беше грижливо напечатан с ясни и умело построени фрази, които разкриваха юридическите способности на Ройс. Същевременно Алоисиъс Ройс беше предупредил Питър: „Продължавам да твърдя, че нито един съд в Луизиана няма да обърне внимание на думите на някое си негърче по дело за изнасилване, в което са замесени бели.“ Макар и раздразнен от вечно предизвикателното поведение на Ройс, Питър го увери, че показанията му никога няма да стигнат до съда, а са му необходими като факти.
Сам Якубец също му беше помогнал. По молба на Питър главният счетоводител направи дискретни проучвания за двама младежи — Станли Диксън и Лайл Дюмер. По-късно му докладва: Бащата на Дюмер, както знаете, е председател на банка, а бащата на Диксън е търговец на автомобили със солиден бизнес и голяма къща. Изглежда, и двамата се ползват с голяма свобода и задоволеност от страна на родителите и предполагам, че разполагат с доста пари, но не и с неограничени суми. Доколкото успях да разбера, и двамата бащи не биха се възпротивили момчетата им да легнат с някое момиче и по-вероятно биха казали: „И аз правех така на млади години.“ Но един опит за изнасилване, и то на момичето на Прейскът, е нещо съвършено различно. Марк Прейскът има не по-малко влияние от останалите в града. Той се движи в средите на другите двама, а до известно степен дори ги превъзхожда. Разбира се, ако Марк Прейскът се заеме с възрастните Диксън и Дюмер и обвини синовете им, че са изнасилили или са се опитали да изнасилят дъщеря му, на двамата младежи ще им стане тясно и те отлично знаят това. Питър благодари на Якубец, като запомни и съхрани информацията в паметта си за всеки случай.