— Всичките тия показания — каза Диксън — нищо не струват, както се опитвате да ги представите. Вие не сте присъствували и казаното от вас се основава само на приказките на другите.
— Може и да сте прави — каза Питър. — Аз не съм адвокат и не съм запознат с тези неща. Все пак нямам намерение да пренебрегна тези показания. А и независимо от това как ще завърши делото, цялата история ще се размирише доста неприятно и си представям какви главоболия ще си имате в къщи.
Разменените погледи между Диксън и Дюмер му показаха, че ударът е попаднал на мястото.
— Боже господи — обърна се Гладуин към останалите, — та ние не искаме да стигаме до съд.
— Какво смятате да правите? — попита навъсено Лайл Дюмер.
— Ако се разберем, аз няма да предприема нищо срещу вас. Но ако продължавате да усложнявате нещата, ще изпратя към края на деня една телеграма до господин Прейскът, а всичките писмени показания ще предавам на адвокатите му в Ню Ор-лийнс.
— Как би трябвало „да се разберем“? — сърдито попита Диксън.
— Това значи още сега всеки един да изложи писмено случилото се в понеделник вечерта, включително и това, което е станало привечер от самото начало, и имената на замесените служители на хотела, ако има такива.
— Как не! — каза Диксън. — Та да ни подведете с…
— Млъкни, Стан! — нетърпеливо го прекъсна Гладуин, а после попита Питър: — Ако дадем показанията, какво ще правите с тях?
— Макар и да ми се иска да ги представя, където трябва, давам ви дума, че няма да ги покажа на никого освен на някои служители от хотела.
— А как да бъдем сигурни, че можем да ви се доверим?
— Не можете. Просто трябва да рискувате.
В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от проскърцващия стол и тракането на пишещата машина в съседното помещение.
— Аз ще рискувам — каза внезапно Уалоски. — Дайте ми нещо за писане.
— И аз смятам да пиша — обади се Гладуин.
Лайл Дюмер унило кимна в знак на съгласие. Диксън се намръщи, после примирително сви рамене.
— След като всички ще пишат няма значение дали съм съгласен, или не — обърна се той към Питър. — Искам писалка с дебел писец. Това е в моя стил.
Половин час по-късно Питър Макдермот препрочете внимателно изписаните листове, които бегло беше прегледал, преди младежите да се измъкнат.
Четирите версии на събитията от понеделник, при все че се различаваха в някои детайли, напълно си съвпадаха по отношение на основните факти. По този начин празнотите в информацията бяха попълнени, а разпореждането на Питър относно замесените служители на хотела бе изпълнено най-стриктно.
Старши пиколото, Хърби Чандлър, беше категорично и безпогрешно разобличен.
12
Първоначалната, недооформена идея в главата на Ключаря Милн вече беше придобила завършен вид.
Инстинктът му подсказа, че появата на кройдънската дукеса по същото време, когато той мина през фоайето, несъмнено не е само обикновено съвпадение. Това беше знамение над знаменията, което му сочеше пътя към проблясващите бижута на дукесата.
Естествено прочутата колекция от скъпоценности на Крой-дън едва ли се намираше в пълен комплект в Ню Орлийнс. Известно бе, че по време на пътуванията си дукесата взимаше със себе си само част от безценните съкровища на Аладин. Но дори и така плячката щеше да бъде доста богата и макар някои от бижутата да с пазеха навярно в трезора на хотела, сигурно все нещо се намираше и в апартамента на разположение на дукесата.
Както винаги, ключът за разрешаване на загадката се криеше в доставянето на ключа от покоите на Кройдън. И Ключаря се зае старателно с изготвянето на план за неговото набавяне.
Няколко пъти се качи в асансьорите, като ги сменяше, за да не събуди подозрение. Веднъж се случи да пътува сам с пиколото и го запита с привидно небрежен тон: