Накара жената си отиде. Младият администратор се обърна към Ключаря и след това неволно се усмихна, както портиера, на грамадата от пакети, увенчани отгоре с цвете.
Ключаря се обърна към него нелюбезно, като използува предварително репетираното изречение.
— Предполагам, че е много смешно, но ако не ви затруднявам, бих искал да получа ключа на 973.
Младият човек се изчерви и усмивката веднага изчезна от лицето му.
— Разбира се, господине.
— Притеснен, както очакваше Ключаря, той бързо се извърна и извади ключа от клетката му.
Ключаря забеляза как един от администраторите го изгледа, когато спомена номера на стаята. Моментът беше съдбоносен. Очевидно номерът на президентския апартамент им беше добре познат и намесата на някой опитен служител можеше да доведе до разобличаването на Ключаря. Изби го пот.
— Името ви, господине?
— Какво значи това? Разпит ли? — отвърна грубо Ключаря и ненадейно събори два пакета. Единият падна на банката, а другият се преобърна на пода на рецепцията.
244
Съвсем притеснен, младият администратор върна веднага пакетите. Неговият по-опитен колега се извърна със снизходителна усмивка.
— Извинете, господине.
— Няма нищо.
И като получи пакетите и ги натъкми към останалите, той протегна ръка за ключа.
За миг младият човек се поколеба. Но представата, която Ключаря се надяваше да внуши за себе си, успя да се наложи: да, това беше един уморен и изнемогнал от кръстосване по магазините купувач, невероятно натоварен с покупки, но същевременно той представляваше миниатюрно олицетворение на почтеността, за която свидетелствуваха познатите опаковки на „Мезон Бланш“, а на всичко отгоре беше и гост на хотела, при това ядосан, а с такива шега не бива…
И администраторът почтително му подаде ключа на 973.
Ключаря се запъти спокойно към асансорите, а около рецепцията отново се насъбраха хора. Един бърз поглед назад му стигна да се увери, че администраторите отново са заети. Чудесно! Това намаляваше вероятността да обсъдят и преосмислят случилото се. Все пак трябваше да върне ключа колкото е възможно по-скоро. Отсъствието му можеше да се забележи и да породи въпроси и подозрения, които са особено опасни, когато хотелът е нащрек.
Той нареди на пиколото от асансьора да го качи на деветия етаж, като предпазна мярка в случай, че някой го е чул, когато поиска ключ от същия етаж. Асансьорът спря и той излезе, като се поспря да нагласи пакетите, докато вратите се затворят зад гърба му, а после се забърза към служебното стълбище. Стаята му се намираше на долния етаж. На междинната площадка имаше кофа за смет. Отвори я и натика в нея растението, което си бе изпълнило задачата. Подир няколко секунди вече се намираше в стаята си.
Напъха бързо пакетите в един шкаф. Утре щеше да ги върне в магазина и да си поиска обратно парите. Сумата не беше от значение в сравнение с печалбата, която се надяваше да получи, но нямаше да е удобно да ги вземе със себе си, а ако ги зареже, би оставил подире си подозрителни следи.
Без да губи време, отвори един куфар и извади от него малка кожена кутийка. В нея имаше много бели картончета, няколко грижливо подострени молива, шублер и микрометър. Ключаря избра едно картонче и наложи върху него ключа от президентския апартамент. След това придържейки ключа с ръка, очерта старателно контурите му. После с помощта на шублера и микрометъра измери дебелината и точните размери на всеки хоризонтален улей и на вертикалните профили, нанасяйки данните в полето на картончето. Върху метала беше изобразен серийният номер на производителя. Той го запи-са: можеше да се окаже необходим при избора на подходящ слитък. Накрая вдигна ключа срещу светлината и внимателно скицира цялостния му вид.
Вече разполагаше с точна и подробна спецификация, от която всеки опитен ключар можеше да изготви безупречно копие. Цялата процедура, често си мислеше Ключаря с наслада, беше твърде различна от любимия на криминалните автори способ за получаване на восъчен отпечатък, но затова пък беше много по-ефикасна.
Той прибра кожената кутийка и сложи картончето в джоба си. Подир няколко минути отново се намираше във фоайето.
Както преди, изчака да се съберат повече хора пред рецепцията. После невинно се приближи и незабелязано постави ключа върху банката.