Отново изчака. При следващото затишие един от администраторите забеляза ключа. Взе го безразлично, погледна номера и го постави на мястото му.
Ключаря почувствува как пламна при мисълта за професионалния си подвиг. С помощта на своята изобретателност и умение и превъзмогвайки предохранителните мерки в хотела, той успя да завоюва първоначално набелязаната цел.
13
Питър Макдермот си избра една тъмносиня връзка на фирмата „Скиапарели“ и замислено затегна възела. Беше се прибрал в малкия си апартамент в търговската част на града, недалеч от хотела, откъдето си бе тръгнал преди час. След двайсетина минути трябваше да бъде на вечеря у Марша Прейскът. Много му се искаше да разбере кои са останалите гости. Навярно освен приятелите на Марша, които очакваше да се различават от калибъра на квартета Диксън-Дюмер, там щяха да поканят и по-възрастни хора, с което се обясняваше и неговото присъствие.
Сега, когато бе време да тръгва, изведнъж усети, че съжалява за поетия ангажимент и много му се прииска да се срещне с Кристин. Обзе го изкушението да й телефонира, преда да тръгне, но прецени, че ще бъде по-разумно да изчака до следващия ден.
Тази вечер изпитваше някаква неувереност, сякаш беше разпънат във времето — между миналото и настоящето. Тревожеше го привидната неизясненост на толкова много неща и отлагането на решения, чиито отговори още не бяха уточнени. Предстоеше да се разреши въпросът и със „Сейнт Грегъри“. Дали Къртис О’Кийф ще надделее? Ако успее, всичко останало би било маловажно, дори и конгресът на стоматолозите, чиито ръководители все още обсъждаха дали да напуснат „Сейнт Грегъри“ в знак на протест, или не. Заседанието на изпълнителния комитет, свикано преди час от разгневения председател на асоциацията доктор Инграм, все още продължаваше и навярно щеше още да продължи според думите на оберкелнера, обслужващ стаите, чиито подчинени влязоха няколко пъти в залата да заредят допълнително с лед и питиета. Макар че Питър беше изпратил тези свои задкулисни агенти да следят дали ще завърши скоро заседанието, оберкелнерът го уведоми, че разгорещените дебати навярно още дълго ще продължат. Преди да си тръгне от хотела, Питър се уговори с дежурния заместник-управител незабавно да му телефонира, ако разбере решението на зъболекарите. Досега никой не беше позвънил. Интересно, мислеше си Питър, дали доктор Инграм ще надделее с непоколебимото си становище, или пък ще се потвърдят циничните прогнози на Уорън Трент, че нищо особено няма да стане.
Същата тази несигурност беше накарала Питър да отложи поне до утре всякакви действия срещу Хърби Чандлър. Той бе наясно, че мръсният старши пиколо трябва веднага да се уволни, сякаш за да бъде прочистен хотелът от някаква нечиста зараза. Разбира се, Чандлър няма да бъде уволнен заради бизнеса му с проститутките, защото ако не той, то някой друг би го организирал, а за това, че беше позволил алчността да надделее над здравия разум.
С уволнението на Чандлър можеше да се обуздаят редица други злоупотреби, макар да не беше ясно дали Уорън Трент ще се съгласи на такива генерални действия. Все пак припомняйки си насъбралите се факти и загрижеността на Уорън Трент за доброто име на хотела, Питър смяташе, че шефът му ще се съгласи.
Каквото и да станеше, Питър си припомни, че трябва показанията на групата Диксън-Дюмер да се опазят и да се ползуват единствено от хората в хотела. Трябваше да удържи на дадената дума. При това днес следобед той ги подведе, като ги заплаши, че ще каже на Марк Прейскът за опита да бъде изнасилена дъщеря му. Още тогава, а и сега, Питър си припомни молбата на Марша: „Баща ми е в Рим. Моля ви да не му казвате никога за това!“
Мисълта за Марша го накара да побърза. След няколко минути излезе от апартамента и повика една минаващо наблизо такси.
— Това ли е къщата? — попита Питър.
— Разбира се — шофьорът на таксито изгледа внимателно клиента си. — Ако адресът е верен.
Питър проследи погледа на шофьора, който наблюдаваше огромната бяла къща. Само при вида на фасадата човек можеше да затаи дъх. Зад живия плет от тисови насаждения и грациозни магнолии от терасата се издигаха стройни набраздени колони, които опираха във висока, оградена с перила, галерия. Над галерията колоните се извисяваха към класически фронтон, който увенчаваше сградата. Двете крила отляво и отдясно представляваха умалени копия на основното здание. Цялата фасада беше в отлично състояние, със запазени дървени части и подновена мазилка. Във вечерния здрач около къщата се носеше сладкият дъх на разцъфнали маслинови дръвчета.