— Питър, мили — прошепна.
Той заслиза по стъпалата на терасата, без да усеща нищо под краката си.
14
В десет и половина вечерта главният инспектор Огилви напусна централното здание на „Сейнт Грегъри“ и прекоси тромаво подземния тунел, който извеждаше към гаража на хотела.
Реши да мине през тунела вместо по удобния коридор на партера и затова съвсем предпазливо беше избрал този час на денонощието, та да остане незабелязан от никого.
В десет и половина гостите, които излизаха вечер с колите си, вече бяха напуснали гаража, а до завръщането им оставаше още много време. В този час не се очакваха да пристигнат нови посетители и най-малко такива, които да пътуват с колите си.
Първоначалният план на Огилви да откара на север ягуара на кройдънския дук и дукесата в един след полунощ, или след по-малко от три часа, остана непроменен. Но преди да потегли, на дебелака му предстоеше да свърши една важна работа, за която не трябваше никой да разбере.
Материалите за тази задача се намираха в един книжен плик, който Огилви носеше със себе си. Там фигурираше не-доглеждането в прецизно изготвения план на кройдънската дукеса. Огилви беше забелязал този пропуск още в самото начало, но предпочете да си замълчи.
По време на нещастния случай с колата в понеделник вечерта, отнел живота на двама души, един от фаровете на ягуара се бе разбил. Но освен че изгубената гривна на фара беше попаднала в ръцете на полицията, бе се разхлабило самото уплътнение. За да шофира на тъмно, както възнамеряваше, фарът трябваше да се смени, а уплътнението временно да се поправи. Несъмнено беше опасно да се извърши поправката на колата в някой от градските сервизи, а още по-немислимо бе да се прибегне до услугите на монтьора при хотела.
Вчера, след като избра удобно време и в гаража беше спокойно, Огилви огледа колата, която беше паркирана в най-затънтения ъгъл, зад една колона. Той реши, че ако успее да намери фар от някой подходящ модел, би могъл със собствени сили да отстрани временно повредата.
Прецени опасността, която можеше да си навлече, ако купи нов фар от единствения в града търговец за части на ягуар, и се отказа от тази идея. И макар че полицията, доколкото знаеше, все още не беше наясно какъв модел кола трябва да търси, там щяха да разберат това подир ден-два, след като идентифицират парчетата от счупеното стъкло. И ако сега купеше фар от ягуар, при едно разследване това можеше веднага да излезе наяве и по този начин да го проследят. Той намери изход от положението, като купи стандартен американски фар с двоен реотан на лампата и с оптически елемент в някакъв магазин за авточасти, който бе на самообслужване. Прецени на око, че този модел би могъл да му свърши работа и сега беше готов да го монтира.
Купуването на фара беше едно от многобройните задължения в претоварената му програма през този ден, и то го изпълни със задоволство, но и с раздразнение. На всичко отгоре се чувствуваше твърде уморен, което беше лошо начало на предстоящото му дълго пътуване на север. За успокоение си припомни двайсет и петте хиляди долара, от които, съгласно уговорката, днес следобед получи от кройдънската дукеса десет хиляди. Срещата премина напрегнато и хладно. Присвила устни, дукесата се държа неприветливо, а Огилви, без да й обръща внимание, алчно напъха пачките с банкноти в малкото си куфарче. До тях, залитайки насам-натам, пияният дук гледаше със замъглен поглед, без да съзнава какво става.
При мисълта за парите усети в себе си прилив на приятна топлина. Беше успял да ги укрие на сигурно място, а за себе си отдели двеста долара, които можеха да му потрябват в случай на затруднение при предстоящото пътуване.
Раздразнението му пък се дължеше на две причини. Преди всичко си даваше сметка за последиците, които щеше да понесе, ако не успееше да измъкне ягуара невредим от Ню Орлийнс, а оттам през Луизиана, Мисисипи, Тенеси и Кентъки. Втората причина беше свързана с Питър Макдермот, който бе подчертал, че Огилви трябва да бъде близо до хотела.
Кражбата през миналата нощ и предположението, че в „Сейнт Грегъри“ действува професионален крадец, станаха в най-неподходящия момент. Огилви направи всичко по силите си. Той уведоми градската полиция и техни следователи разпитаха ограбения клиент. Персоналът, както и останалите инспектори на хотела бяха предупредени за опасността, а заместникът на Огилви беше инструктиран как да действува, ако се случи нещо непредвидено. Въпреки това Огилви чудесно съзнаваше, че трябва да бъде наблизо и лично да ръководи операцията. Когато Макдермот разбере за отсъствието му, за което ще научи още утре, щеше да се вдигне адска олелия. В крайна сметка това беше без значение, защото Макдермот и нему подобните някой ден ще си заминат, а той, Огилви, по ред причини, известни само на него и на Уорън Трент, щеше да си остане на мястото. Но в крайна сметка вследствие на тази разправия вниманието можеше да се насочи към придвижването на Огилви през следващите дни, а на главния инспектор тъкмо това му се искаше да избегне.