Само в едно отношение кражбата и последиците от нея се оказаха полезни за него. Те му предоставиха чудесна възможност да се отбие още веднъж в полицейския участък, където случайно се поинтересува за хода на следствието около инцидента с изчезналия автомобил. Той разбра, че вниманието на полицията все още е съсредоточено върху случая и че всичките й сили са насочени към евентуално разкритие. В следобедния брой на „Стейтс Айтъм“ полицията отново призоваваше обществеността да съобщи за всяка забелязана кола с повреден калник или фар. За него беше полезно да се добере до тази информация, но разбра, че разполага с твърде ограничени възможности да се измъкне незабелязано с колата от града. Почувствува, че леко се изпоти при мисълта за това.
Беше стигнал до края на тунела и сега се намираше в подземния гараж.
Слабо осветеното помещение беше спокойно. Огилви се поколеба дали да отиде направо при колата на Кройдън, която се намираше на един от горните етажи, или да се отбие в канцеларията на гаража, където дежуреше контрольорът от нощната смяна. Реши, че по-благоразумно би било да се отбие най-напред в канцеларията.
Задъхвайки се и с усилие, той се изкачи по металните стълби до следващия етаж. Контрольорът, възрастен услужлив човек на име Калгмър, беше сам в силно осветената стаичка до изхода към улицата. Когато главният инспектор влезе, той остави вечерния вестник настрана.
— Исках да ти кажа — обърна се Огилви към него, — че ще взема след малко колата на кройдънския дук от стоянка 371. Иска да му направя една услуга.
Калгмър се намръщи.
— Не знам дали мога да ви я дам, господин О., без необходимото разрешение.
Огилви извади бележката, която кройдънската дукеса бе написала сутринта по негова молба.
— Предполагам, че това ще свърши работа.
Нощният контрольор прочете внимателно листа и после го обърна от другата страна.
— Мисля, че всичко е наред.
Главният инспектор протегна месестата си ръка да прибере бележката, но Калгмър поклати отрицателно глава.
— Това ще остане при мен. Ще ми послужи за отчет. Дебелакът присви рамене. Предпочиташе да си вземе бележката, но ако продължаваше да настоява, щеше да предизвика съмнение, а така случаят можеше да се забрави. Той кимна към книжния плик.
— Ще се кача само да оставя това. След два часа ще изкарам колата.
— Не се притеснявайте, господин О. — кимна контрольорът и отново се зачете във вестника си.
Подир няколко минути, след като наближи 371-ва стоянка, Огилви мимоходом се огледа. Бетонното помещение с нисък таван, наполовина заето от коли, беше тихо и безлюдно. Монтьорите от нощната смяна несъмнено се намираха в стаята си на партера, възползувайки се от временното затишие да подремнат или да играят на карти. Все пак трябваше да действува бързо.
В отдалечения ъгъл на помещението, застанал зад ягуара, като се прикриваше отчасти зад колоната, Огилви извади от книжния плик новия фар, отверка, клещи, проводник и изолирбанд.
Привидно непохватните му пръсти заработиха с удивителна ловкост. Беше си сложил ръкавици, за да предпази ръцете си, докато свали останалите парчета стъкло от разбития фар. Трябваха му само няколко секунди, за да установи, че новият фар приляга на ягуара, но буксите се различават. Предполагаше, че можеше да се случи и това. Заработи бързо и като използува клещите, кабела и изолирбанда, успя да свърже грубо, но сигурно новите проводници. С помощта на друг кабел той постави фара на мястото му, като попълни празнините от липсващата гривна с картон. После облепи всичко с изолирбанд, който прекара и от вътрешната страна и го затегна. Беше кърпена работа, която денем веднага щеше да се забележи, но на тъмно можеше да мине. Свърши всичко за петнайсетина минути. Отвори вратата до шофьорското място и включи светлините. И двата фара работеха.
Изръмжа с облекчение. В този миг отдолу се разнесе острият писък на клаксон и ревът на бързо приближаваща се кола. Огилви замръзна. Ревът на мотора се чуваше все по-близо, усилван от бетонните стени на ниския таван. После фаровете заляха наоколо всичко със светлина и отминаха по наклона към горния етаж. След малко гумите пронизително изсвириха, моторът заглъхна и някой затръшна вратата. Огилви почувствува облекчение. Знаеше, че монтьорът ще се върне с асансьора.