Въпросите нямаха край. Но все пак трябваше да се вземе решение да се среща ли с Марша и при какви условия.
Докато премисляше всичко това, той не изпускаше нито за миг от ума си Кристин. През последните няколко дни двамата се сближиха повече от всякога. Припомни си, че преди да тръгне за дома на Прейскът, последните му мисли отново се въртяха около нея. Дори и сега бе обзет от силното желание да я чуе и види отново.
Колко странно, помисли си Питър — преди седмица беше свободен, а сега се разкъсваше между две жени.
Усмихна се унило, плати си кафето и стана да си върви.
„Сейнт Грегъри“ беше наблизо по пътя и Питър инстинктивно тръгна натам. Когато наближи, минаваше един часът.
Забеляза, че във фоайето е все още оживено. Отвън авеню „Сейнт Чарлз“ беше притихнало, отмина някакво такси и един-двама минувачи. Прекоси улицата и продължи напряко зад гърба на хотела. Тук беше още тихо, но като наближи входа на гаража, до слуха му достигна предупредителният шум на мотор, видя приближаващите отвътре фарове на кола и спря. Миг след това пред него изникна ниска, прилепнала към паважа черна кола. Движеше се с голяма скорост, спря рязко и гумите просвириха по настилката. Колата се озова точно под една от уличните лампи. Ягуар, забеляза Питър, но сякаш калникът му беше хлътнал, и фарът от тази страна изглеждаше някак странно. Сигурно повредата не е по вина на гаража, помисли си той. Ако беше така, щеше веднага да е разбрал.
Несъзнателно погледна към шофьора и с удивление забеляза, че това е Огилви. Погледите им се срещнаха и главният инспектор му се стори не по-малко изненадан. После колата рязко потегли и отмина нататък.
Интересно накъде и за какво бе тръгнал Огилви, помисли си Питър. И защо с ягуар, а не със своя разнебитен шевролет? Но като реши, че поведението на служителите извън хотела си е тяхна работа, Питър се отправи към квартирата си.
След малко вече спеше дълбоко.
2
За разлика от Питър Макдермот Ключаря спа зле.
Той успя бързо и сполучливо да скицира всички детайли на ключа от президентския апартамент, ала никак не му провървя в опита да си направи дубликат. Връзките, които Ключаря беше установил при пристигането си в Ню Орлийнс, се оказаха много по-несигурни, отколкото очакваше. Накрая откри някакъв шлосер на една от бедните улички близо до Ирландския канал, за когото бяха казали, че може да му се довери. Той се съгласи да приеме поръчката, макар да изръмжа недоволно, като разбра, че ще работи от спецификация вместо от оригиналния ключ. Само че дубликатът щял да бъде готов едва в четвъртък по обяд, а цената, която поиска, беше направо безбожна.
Ключаря се съгласи със срока и с високата цена, преценявайки, че няма друг избор. Но чакането беше изпитание за него, тъй като му беше ясно, че с всеки изминат час нарастваше опасността да бъде проследен и заловен.
Тази вечер преди лягане той се подвоуми дали да тръгне на поредния грабеж из хотела рано сутринта. В колекцията си имаше още два неизползувани ключа: 449 — втория ключ, с който се сдоби на летището във вторник сутринта, и 803, който получи от рецепцията вместо 830. Ала се отказа от тази идея, като се убеди, че ще бъде по-благоразумно да изчака и да се съсредоточи вниманието си над голямата акция, насочена към кройдънската дукеса. Все пак Ключаря чудесно разбираше, че до това решение стигна под влияние на страха.
През нощта, когато сънят бягаше от очите му, той бе обзет от още по-големи опасения и престана да се самозалъгва по този въпрос. Но твърдо реши утре да си възвърне безстрашието.
Накрая се унесе в тежка дрямка. Присъни му се някаква желязна врата, която постепенно се затваряше пред него, закривайки от погледа му слънчевата светлина и въздуха. Тои се опита да избяга през пролуката, която оставаше, но не намери сили да се помести. Когато вратата се затвори, той заплака, защото знаеше, че тя няма повече да се отвори.
Събуди се разтреперан в тъмнината. Лицето му беше мокро от сълзи.
3
Огилви беше изминал около седемнадесет мили, откакто напусна Ню Орлийнс, но все още продължаваше да си мисли за срещата с Питър Макдермот. Първоначалният шок го бе довел до физическо изтощение. Повече от час след това, обхванат от напрежение, Огилви шофираше, без да съзнава как ягуарът премина най-напред през града, после прекоси шосето при езерото Пончартрейн и накрая пое на север по магистрала 59.