— Не мога да повярвам, че нашият за жалост отсъствуващ колега доктор Николас би могъл да извлече някаква полза от отменянето на конгреса. От професионална гледна точка ние, разбира се, ще загубим. Освен това, тъй като сме на закрито събрание, аз ви заявявам откровено: не вярвам, че като организация общият въпрос на расовите отношения може да ни засегне.
— Разбира се, че ни засяга. Нима това не засяга всички нас? — възпротиви се нечий самотен глас от задните редове, но над останалата част на залата беше надвиснала изпълнена с внимание тишина.
Изказващият се поклати глава.
— Каквито и позиции да успеем да заемем, те ще бъдат позиции на отделни личности. Естествено ние трябва да подкрепяме колегите си, когато се налага, и след малко ще ви предложа съответните мерки за случая с доктор Николас. Същевременно аз съм съгласен с доктор Инграм, че ние сме специалисти-медици, които разполагат с малко време за други неща.
Доктор Инграм скочи на крака.
— Не съм казал това! Само подчертах, че това мнение поддържахме и в миналото. А аз съвсем не го одобрявам.
— Независимо от всичко това беше обявено от вас — отвърна спретнатият човек, като сви рамене.
— Без да имам предвид това. Няма да позволя да преиначавате думите ми — очите на дребния доктор гневно засвяткаха. — Господин председател, ние тук изпадаме в празнословия, като използваме думи от рода на „за нещастие“, „за жалост“. Нима не разбирате, че въпросът не е само това и че също е въпрос на човешките нрава и достойнство? Ако вчера бяхте тук и бяхте станали свидетели на това, което видях, как оскърбиха нашия колега, приятел и добър човек…
В залата се разнесоха викове: „Спокойствие, моля! Спокойствие!“. Председателят заудря с чукчето, а доктор Инграм със зачервено лице неохотно седна на мястото си.
— Мога ли да продължа? — попита учтиво спретнатият човек.
Председателят кимна.
— Благодаря. Господа, ще изложа накратко предложението си. Първо, искам да предложа занапред конгресите ни да се провеждат на такива места, където доктор Николас и хората от неговата раса ще бъдат приети, без да предизвикат затруднения. Има много такива места, които ние, останалите, вярвам, ще одобрим. Второ, предлагам да приемем резолюция, с която да се осъдят действията на този хотел, отказал да приеме доктор Николас, а след това да продължим работата на конгреса според първоначалния замисъл.
От трибуната доктор Инграм поклати обезверено глава.
Изказващият се погледна лист хартия, който държеше в ръка.
— Съвместно с няколко други членове от нашия изпълнителен комитет аз изготвих проекторезолюция…
Куаратън от наблюдателницата си престана да слуша. Самата резолюция нямаше никакво значение. Съдържанието й можеше да се предскаже, а ако се наложеше, би могъл да се сдобие по-късно и с текста.
Вместо това той наблюдаваше лицата на присъствуващите в залата. Лица на обикновени хора, както му се стори, на прилично образовани хора. В тях се четеше облекчение. Облекчение, помисли си Куаратън, от отпадналата необходимост да се предприемат неудобните и непривични действия, които доктор Инграм бе предложил. Успокоителните слова, които се нижеха в превзето демократичен стил, предлагаха изход от затруднението. Съвестта щеше да се успокои и неудобствата да бъдат спестени. Разбира се, не мина и без приглушен протест — един-единствен човек се изказа в подкрепа на доктор Инграм, но гласът му бързо заглъхна. Събранието заприлича на многословно и отегчително повторение на текста на резолюцията.
Журналистът от „Тайм“ потрепера от студ и това му напомни, че наред с другите несгоди той бе прекарал почти цял час в ледения въздухопровод. Все пак усилията му не бяха напразни. Сега разполагаше с истинската история, която редакторите в Ню Йорк можеха да обработят. Освен това, помисли си той, тази седмица статията му няма да бъде отхвърлена.
6
Питър Макдермот узна за решението на конгреса на стоматолозите да продължат заседанията си веднага след приключването на закритото събрание. Поради голямото значение на резултатите от събранието за хотела той постави един човек от отдела за конгресни прояви пред зала „Дофин“, като го инструктира незабавно да докладва, щом успее нещо да разбере. И ето преди една минута чиновникът внезапно позвъни, за да му предаде, че според разговорите на излизащите делегати очевидно предложението за отлагане на конгреса е било отхвърлено.