— Но все пак ще се погрижите за господин Уелс.
— Госпожице Франсис, като му представим сметката, ще си помисли, че е вечерял в закусвалня на самообслужване.
Тя се засмя и затвори телефона, уверена, че Макс ще изпълни задачата с такт и благоразумие.
Обхванат от гняв и без да вярва на очите си, Питър Макдермот за втори път бавно препрочиташе записката, оставена от Огилви.
Записката го чакаше на бюрото му, когато се завърна от кратката си среща с Уорън Трент.
Беше обозначена с дата и час от предишната вечер и преднамерено бе оставена в кабинета на Огилви, за да бъде прибрана на другата сутрин с останалата вътрешноведомствена кореспонденция. Съвсем ясно бе, че записката е написана по това време и изпратена именно така, та когато Питър Макдермот я получи, да не може да предприеме още на часа каквото и да било.
Тя гласеше:
„До
г-н Питър Макдермот
Относно: ползване на отпуск
Аз, долуподписаният Т. И. Огилви, желая да Ви уведомя, че ще ползувам четиридневен отпуск, считано непосредствено от днес. Моля тези дни да бъдат приспаднати от полагаемите се седем но лични неотложни причини.
У. Финеган, заместник-главен инспектор на хотела, е информиран относно кражбата, предприети са мерки и др. Към същия може да се обръщате по всички останали проблеми.
Аз, долуподписаният, ще поема служебните си задължения от идущия понеделник. Искрено Ваш,
Питър с възмущение си припомни, че не беше изминало дори едно денонощие, откакто Огилви се съгласи с предположението, че по всяка вероятност в „Сейнт Грегъри“ действува професионален крадец. Питър веднага настоя инспекторът да се премести за няколко дни в хотела, но дебелакът отхвърли това предложение. Още тогава Огилви трябва да е бил наясно, че възнамерява да си отиде след няколко часа, но беше премълчал това. Защо? Очевидно е съзнавал, че Питър решително ще се противопостави, а е нямал никакво желание за спорове и време за протакане.
В записката се казваше „по лични неотложни причини“. Е, хубаво, размисляше Питър, може би наистина е така. Дори Огилви, независимо от прехвалената си близост с Уорън Трент, би разбрал, че отсъствието му сега без предупреждение ще доведе незабавно до сериозна схватка при неговото завръщане.
Но какви бяха тези причини? Явно не можеха да бъдат изложени на показ или да бъдат дискутирани. В противен случай не би действувал по този начин. Но каквото и да ставаше в хотела, когато някой служител имаше сериозни неприятности, към него се отнасяха със съчувствие. Винаги беше така.
Значи имаше нещо, което Огилви не желаеше да разкрие.
Дори и да бе така, помисли си Питър, това не го засяга, стига да не се пречи на обичайната работа на хотела.
Но след като създаваше трудности в работата, Питър прецени, че има право да бъде любопитен. Той реши да положи усилия да разбере накъде и защо беше изчезнал главният инспектор.
Позвъни на Флора и когато тя влезе, той и показа записката.
— Прочетох я — отвърна тя с тъжно изражение. — Помислих си, че няма да ви е приятно.
— Ако имате възможност — каза Питър, — искам да разберете къде се намира. Опитайте на домашния му телефон и на всички останали места, на които знаете, че се отбива. Разберете дали някой го е виждал днес, или пък очакват да го видят. Оставете бележки за него. Ако откриете Огилви, искам лично да говоря с него.
Флора записваше в бележника си.
— И още нещо — обадете се в гаража. Снощи случайно минавах покрай хотела и нашият приятел излезе през нощта с някакъв ягуар. Вероятно е казал на някого накъде е тръгнал.
Когато Флора излезе, той нареди да извикат заместник-главния инспектор Финеган, суховат и неразговорлив човек от Нова Англия, който доста се позамисли, преди да отговори на припрените въпроси на Питър.
Не, нямал никаква представа къде е отишъл господин Огилви. Едва вчера Финеган бил информиран от началника си, че трябва да поеме работата в хотела през следващите няколко дни. Да, миналата нощ били поставени постове в целия хотел, но не било забелязано нищо подозрително. А тази сутрин не е докладвано дали някой е влизал по стаите. Не, от полицейския участък в Ню Орлийнс не са се обаждали. Да, Финеган ще поддържа лична връзка с полицията, както предлага господин Макдермот. И, разбира се, ако Финеган научи нещо за господин Огилви, веднага ще съобщи на господин Макдермот.
Питър освободи Финеган. Засега нищо повече не можеше да се направи, макар че Питър продължаваше да изпитва силен гняв към Огилви.
Все още не се бе успокоил, когато Флора обяви по телефонната уредба: